Изминаха 30 години от така наречения преход към свободния и справедлив живот за българите. За пенсионерите на моята възраст това е половината ни живот. Замислям се за тези изминали и пропилени за нас години, през които животът ни не стана нито по-добър, нито по-справедлив, освен че стана много по-богат и заможен за хора от „елита” и властта.
В България преходът роди изключителна корупция на всички нива в държавата, чувство за безнаказаност на престъпния свят, липса на всякаква справедливост към обикновения гражданин. През тези години всички станаха демократи, комунисти и безпартийни създадоха безброй партии, които преди изборите започват с огромния обещания, но докопат ли се до властта, забравят всичко и започват усърдно да работят не „за ползу роду, а за ползу свою”, за собственото си обогатяване.
Масовата приватизация беше извършена безобразно, довела до тотално унищожаване на промишлеността, градена от народа 45 години, и на нейно място се построиха молове, хипермаркети и хотели. За съжаление, покорно търпи и понася неправдата в живота си, не реагира на всички усилия да ни намалят като народ, защото старите си отиват бедни и болни, а младите отиват на запад.
През тези много години част от българите, неясно как, станаха изключително богати и те сега показват имотите си в милиони и ни дават акъл как да живеем с най-ниските пенсии в ЕС. Ядем вносни плодове и зеленчуци, а къде са българските, с които се гордеехме години наред. Заради различни болести унищожихме и животните си и сега ако ядем месо въобще, то е вносно, некачествено и много скъпо. Точат се европейските фондове за неясни проекти. Всичко обаче тече и минава, но за съжаление, минава и нашият живот. А все още не сме с европейски пенсии, за да почувстваме, че живеем по-добър живот, както непрекъснато ни убеждават всички управляващи.
