Пионерите на ЕС
Това са далновидните лидери, вдъхновяващи създаването на Европейския съюз, който познаваме днес. Без техните усилия и решителност нямаше да живеем в условията на мир и стабилност, които приемаме за даденост.
От бойци от съпротивата до юристи и парламентаристи, пионерите на ЕС са разнообразна група хора, преследващи едни и същи идеали: мирна, обединена и просперираща Европа.
Освен пионерите, описани по-долу, много други хора работят неуморно и вдъхновяват европейския проект. Ето защо този раздел ще бъде редовно допълван.
- Конрад Аденауер
- Йозеф Бех
- Йохан Байен
- Уинстън Чърчил
- Алчиде де Гаспери
- Никол Фонтен
- Валтер Халщайн
- Урсула Хиршман
- Марга Кломпе
- Анна Линд
- Сико Мансхолт
- Мелина Меркури
- Жан Моне
- Робер Шуман
- Пол-Анри Спак
- Алтиеро Спинели
- Симон Вейл
- Луиз Вайс
- Хелмут Кол и Франсоа Митеран
1945 — 1959 г.
Мирна Европа — началото на сътрудничеството
Европейският съюз е създаден с цел пълно прекратяване на честите и кръвопролитни войни между съседи, които достигат връхната си точка през Втората световна война. От 1950 г. Европейската общност за въглища и стомана започва да обединява европейските държави в икономически и политически план, за да се гарантира траен мир. Шестте държави основателки са Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия. 50-те години на ХХ век минават под знака на студената война между Изтока и Запада. През 1956 г. протестите в Унгария против комунистическия режим са потушени от съветски танкове. През 1957 г. с Договора от Рим се създава Европейската икономическа общност (ЕИО), позната също като „общия пазар“.
1960 — 1969 г.
Период на икономически растеж
60-те години на XX век са добър период за икономиката. За това допринася и фактът, че страните от ЕС спират да начисляват мита, когато търгуват помежду си. Страните се договарят и за съвместен контрол върху производството на храни, така че да има храна за всички. Не след дълго се появява дори излишък на селскостопанска продукция. Май 1968 г. влиза в историята със студентските бунтове в Париж и много промени в обществото и поведението се свързват с т.нар. „поколение от 1968“.
1970 — 1979 г.
Разрастваща се общност — първото разширяване
Дания, Ирландия и Обединеното кралство се присъединяват към Европейския съюз на 1 януари 1973 г. и с тях страните членки стават девет на брой. Кратката, но жестока арабско-израелска война през октомври 1973 г. довежда до енергийна криза и икономически проблеми в Европа. Последните крайнодесни диктатури в Европа приключват със свалянето на режима на Салазар в Португалия през 1974 г. и смъртта на генерал Франко в Испания през 1975 г. Чрез регионалната политика на ЕС започват да се прехвърлят огромни средства за създаване на работни места и инфраструктура в по-бедните райони. Влиянието на Европейския парламент в делата на ЕС се разраства и през 1979 г. гражданите могат за пръв път да изберат пряко своите европейски представители. Борбата със замърсяването се засилва през 70-те години на XX век. ЕС приема закони за защита на околната среда и въвежда за пръв път принципа „замърсителят плаща“.
1980 — 1989 г.
Променящото се лице на Европа — падането на Берлинската стена
Полският профсъюз „Солидарност“ и неговият лидер Лех Валенса стават известни в цяла Европа и по света след стачките в корабостроителницата в Гданск през лятото на 1980 г. През 1981 г. Гърция става 10-та държава от ЕС, а Испания и Португалия я последват пет години по-късно. През 1986 г. е подписан Единният европейски акт. Това е договор, с който се полагат основите на мащабна шестгодишна програма за решаване на проблемите със свободната трансгранична търговия в ЕС, като по този начин се създава „единният пазар“. На 9 ноември 1989 г. е съборена Берлинската стена и границата между Източна и Западна Германия е отворена за пръв път от 28 години. Това е голямо политическо събитие, което довежда до обединението на Германия през октомври 1990 г.
1990 — 1999 г.
Европа без граници
След падането на комунизма в Централна и Източна Европа европейците се сближават. През 1993 г. приключва изграждането на единния пазар с „четирите свободи“ на движение на стоки, услуги, хора и капитали. През 90-те години на XX век са подписани също два договора — Договорът от Маастрихт от 1993 г. (Договор за Европейския съюз) и Договорът от Амстердам от 1999 г. Хората са загрижени за опазването на околната среда и за общите европейски действия в областта на сигурността и отбраната. През 1995 г. към ЕС се присъединяват три нови държави: Австрия, Финландия и Швеция. Малко село в Люксембург дава името си на споразуменията от Шенген, които постепенно ще позволят на хората да пътуват, без паспортите им да бъдат проверявани по границите. Милиони млади хора учат в други страни с подкрепата на ЕС. Комуникацията се улеснява, тъй като все повече хора започват да използват мобилни телефони и интернет.
2000 — 2009 г.
По-нататъшно разширяване
Еврото вече е новата валута за много европейци. През това десетилетие го въвеждат все повече държави. 11 септември 2001 г. става синоним на войната с тероризма, след като отвлечени от терористи самолети се блъскат в сгради в Ню Йорк и Вашингтон. Страните от ЕС започват да си сътрудничат много по-тясно в борбата с престъпността. Източна и Западна Европа най-накрая преодоляват политическите си различия и 10 нови страни се присъединяват към ЕС през 2004 г., последвани от България и Румъния през 2007 г. През септември 2008 г. световната икономика е поразена от финансова криза. Договорът от Лисабон е ратифициран от всички държави от ЕС и влиза в сила през 2009 г. Той осигурява на ЕС модерни институции и по-ефикасни методи на работа.
От 2010 г. до днес
Десетилетие на предизвикателства
Световната икономическа криза се отразява тежко на Европа. ЕС помага на няколко страни да преодолеят трудностите си и създава „банков съюз“ с цел гарантиране на по-сигурни и по-стабилни банки. През 2012 г. Европейският съюз получава Нобеловата награда за мир. През 2013 г. Хърватия става 28-та страна от Съюза. Изменението на климата все още е на челно място в дневния ред и лидерите се споразумяват за намаляване на вредните емисии. През 2014 г. се провеждат европейски избори и в Европейския парламент влизат нови евроскептици. След анексирането на Крим от Русия е приета нова политика за сигурност. Религиозният екстремизъм се засилва в Близкия изток и в други страни и региони по света и довежда до размирици и войни, които карат много хора да избягат от домовете си и да потърсят убежище в Европа. ЕС е изправен пред дилемата как да се грижи за тях и също става обект на терористични нападения.
