Загреб атакува големия разрив в ЕС, ресор на българка

0

С редствата от научноизследователските фондове на ЕС трябва да бъдат разпределени извън „клуба на старците” от престижни институции в богатите държави-членки, за да се ограничи изтичането на мозъци, изострящо неравенствата в цялата общност, заяви Блаженка Дивяк, хърватският министър на образованието и науката.

В настоящата Европейска комисия ресорът Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж е поверен на българския комисар Мария Габриел.

Според Дивяк, ЕС трябва да измисли „как наистина да подкрепи свободата на движение, но в същото време … да няма държави, в които липсва потенциал за иновации или растеж”.

Дивяк говори пред репортери в Загреб, като Хърватия е последната държава, която се присъедини към Европейския съюз през 2013 г. и заема своя ред като домакин на ротационното председателство на ЕС.

Наред с други по-нови и по-бедни членки като Румъния и България, Хърватия се бори да запази своите млади и образовани граждани, да не емигрират в по-богатите страни, търсейки повече възможности и по-високо заплащане.

Дивяк говори за разрив между по-новите и по-старите държави в ЕС, като каза, че Брюксел трябва да спре да се фокусира върху „клуба на старите, на което понякога сме свидетели в някои проекти, когато се състезаваме за европейски пари”.

Фондовете за научни изследвания и иновации трябва „не само да отиват при тези, които имат престиж в момента”, смята Дивяк.

Далеч по-добре е да се изградят разнообразни мрежи в цяла Европа, насърчаващи „екипи с различен произход, различни идеи”.

Хърватското правителство смята масовата емиграция за „съществен” проблем в страната с население от 4,2 милиона души.

Според статистическата служба на ЕС сега 15% от хърватите в трудоспособна възраст живеят в други държави-членки. В това отношение по-голям дял на емигрантите има само Румъния.

Близо 300 000 хървати са емигрирали от 2013 г. насам. Правилата на ЕС за свобода на движение означават, че нейните граждани не са изправени пред почти никакви пречки, ако искат да отидат да работят в друга държава-членка.

„Хърватия търпи загуба на население, равна на загубата на малък град годишно”, коментира премиерът Андрей Пленкович пред репортери в сряда, когато представяше председателството на страната на Съвета на ЕС.

Повече от две трети от хърватите напускат поради икономически причини, докато вторичен двигател е разочарованието от широко разпространената корупция, показва проучване на Загребския университет.

Според демографските експерти малкото население на Хърватия е изложено на особено висок риск, тъй като ниската раждаемост също намалява работната сила.

Обезлюдяването достигна „ниво на класическо демографско унищожение”, твърди хърватският демограф Стиепан Стерц.

Прегледана: 970

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече