Министрите на образованието на държавите членки на ЕС приеха Резолюция на Съвета за образованието и обучението в Европейския семестър на заседание в Брюксел и така заявиха своя ангажимент за широк спектър от действия, пише Аз Буки.
Политическият дебат се съсредоточи върху няколко ключови теми: изтичането на мозъци и как да бъде преодоляно това предизвикателство, ролята на образованието в борбата с климатичните промени, новите моменти в програмите „Еразъм+“ и „Хоризонт Европа“ и актуализирането на Плана за действие за цифрово образование, информира Представителството на ЕК в България.
„Свободното движение на хора е в основата на европейския проект и мобилността за учене е част от него. Но за да има баланс, социалните и икономическите политики трябва да отчитат различията между държавите членки. Ето защо ЕС инвестира 1/3 от бюджета си за социално, икономическо и териториално сближаване. Политиките и програмите в областта на образованието също допринасят за преодоляване на социалните различия и насърчават балансираното движение на мозъци“, заяви българският еврокомисар за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел. Тя даде пример с инициативата „Европейски университети“, която свързва висшите училища от всички краища на ЕС. Студентите и служителите на участващите университети ще могат да се движат между държавите членки и ще имат достъп до висококачествено образование и обучение независимо от мястото, където се намира партньорската институция. Българският еврокомисар допълни, че действията за мобилност, финансирани по програма „Еразъм+“, също имат голямо въздействие – участниците се връщат у дома с придобити ценни умения, които да приложат в родната страна. Важна е също ролята на научните изследвания, като в тази област е нужно да се проучат начините за подпомагане на райони, засегнати от изтичане на мозъци.
„Въпросът не може да бъде решен само с образователната политика. За да успеем, се нуждаем от съвместни усилия на всички нива и от разработване на политики във всички сектори. Образованието има силата да доведе до реална промяна и в отношението на обществото към климатичните изменения.
В началото на 2021 г. планирам да представя европейска рамка за компетенции относно изменението на климата и устойчивото развитие. До няколко месеца ще представя и актуализиран План за действие в областта на цифровото образование“, обяви Мария Габриел. Не на последно място, тя отбеляза, че националните системи за образование са организирани по различни начини, но много от предизвикателствата пред държавите членки са общи – например ниската привлекателност на преподавателската професия.
„Рамката за стратегическо сътрудничество за образование и обучение позволява на държавите членки да споделят своя опит и да се учат една от друга. Скоро ще представим нова рамка за сътрудничество заедно с предложенията ни относно Европейското пространство на образование. Отстояването на образованието високо в дневния ред на ЕС и непрекъснатите координирани усилия ще ни изведат до желаните резултати“, заключи българският еврокомисар Мария Габриел.
На 20 и 21 февруари се проведе извънредно заседание на Европейския съвет в Брюксел. На него е обсъден следващият дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021 – 2027 г. Участие в заседанието взе премиерът Бойко Борисов, чието изказване е с акцент върху кохезионната и общата селскостопанска политика – важни за България. Премиерът добави, че за страната ни е от значение да бъде запазено и правилото n+3, което е свързано с кофинансирането, като даде пример с инфраструктурните проекти, които се бавят заради процедурите по обжалване. Министър-председателят изрази подкрепа за традиционните европейски политики, като същевременно посочи, че за да бъде конкурентоспособен ЕС на САЩ и Китай, са необходими повече средства за иновации и нови технологии. Борисов изтъкна и новите амбиции на ЕС в киберсигурността, общата европейска отбрана, включително и Зелената сделка.
