Един офицер от СС, дипломирал се по история на изкуствата именно в Италия, казва: „Ла Скала. Трябва да разрушим Ла Скала. Така ще разрушим духа на тази страна. Ще я ударим право в сърцето.“
И точно така правят. Масирани, жестоки, адски бомбардировки над Милано с една цел – Ла Скала. Сриват я. Италия става поредното парче от фашисткия пъзел.
Когато войната свършва – при разруха, глад, недоимък, мизерия – първото нещо, което италианците правяг, е да възстановят театъра. Виждал съм това в документален филм. Деца, старци. Хора с по една ръка. Жени. Всички. С голи ръце разчистват руините.
Някога, когато учех в Италия, дядото на мой колега ми каза нещо, което винаги ще помня. Каза ми: „КОГАТО ЛА СКАЛА ОТНОВО ОТВОРИ ВРАТИ, НИЕ НАЙ-СЕТНЕ ПОВЯРВАХМЕ, ЧЕ ВОЙНАТА Е СВЪРШИЛА. Нашето сърце биеше отново.“
Не става дума изобщо за глад, недоимък и оцеляване. Става дума за това, че когато си „вторачен в корема си“, нищо добро не те чака.
Видял съм две и двеста в тоя живот. Кой знае още какво има да видя. Правил съм какво ли не, за да си спестя парите за най-евтиния билет за опера. Да си купя книга. Няма начин да повярвам, че видите ли, нямането ни отдалечава от културата.
Не.
Съзнателното съсипване на образованието, съзнателното промиване на мозъци с чалга, брадъри и гнусотии, съзнателната липса на грижа за културата – това прави нещата толкова трагични в България.
Питал съм около пет милиона пъти, пак питам: Защо има 20% ДДС за книги, концерти , оперни спектакли? Защо? Мисля, че всички знаем защо.
И разберете: една страна, една нация не е магистрали, политици и риалити програми. А именно култура!
Източник: Фрогнюз
