Социолози: Българите не се чувстват достатъчно информирани за мерките, взети от ЕС срещу коронакризата

По поръчка на фондация „Конрад Аденауер“ „Галъп интернешънъл“ проведе в началото на юни изследване на общественото мнение на тема „Ценности, солидарност и обществени нагласи по време на коронакризата“, което обхвана 1000 пълнолетни българи чрез телефонно интервю.

Ръководителят на фондация „Конрад Аденауер“ за България Торстен Гайслер обобщава резултатите по следния начин:

„Мнозина българи не се чувстват достатъчно информирани за мерките, взети от Европейския съюз в хода на кризата с коронавируса, за да се овладеят последиците за обществото и икономиката. В резултат на това одобрението за мерките на ЕС е високо, но като че ли е по-ниско от обичайното в България, а това представлява голямо предизвикателство за образа на ЕС у нас. Все пак българите в голямото си мнозинство остават проевропейски настроени: почти 2/3 смятат, че ЕС е необходим особено и в тази криза. Твърдите привърженици на демокрацията продължават да са мнозинство, но буди тревога, че около 2/5 от анкетираните не смятат демокрацията за подходяща форма на управление в криза като настоящата. Явно в кризата е доста силно изразено желанието за „силен лидер”, въпреки че българската демокрация досега се справя сравнително добре със ситуацията. Освен това и в България се наблюдава „парадоксът на превенцията”: тъй като броят на заразените и починалите е относително нисък, мнозина считат, че някои от предпазните мерки вече не са необходими. Само че вирусът и в България все още не е победен.“

Най-отчетливо мнозинство от близо една трета определя себе си по-скоро в средата по скала от 1 до 5, където 1 е добра информираност, а 5 е слаба информираност. Най-неинформирани изглеждат най-младите. На този фон отношението на българите към действията на ЕС в кризата е по-сдържано в сравнение с обичайните подчертано позитивни нагласи към Съюза: повече от  една трета остават в „междинната“ опция по петобална скала, а позитивни и негативни оценки са с почти равни дялове. Колкото по-информиран е респондентът, толкова повече е склонен да одобри действията на ЕС.

Респондентите бяха помолени да определят кое измежду две провокативни твърдения е по-близо до тяхното мислене. Например, близо две трети от запитаните възприемат тезата „Ситуации като тази с коронавируса показват, че ЕС е нужен“. Повече от една четвърт пък избират алтернативната опция „Ситуации като тази показват, че от Европейския съюз няма полза“. Останалите застават на неутрална позиция.

Нелек обаче се оказва изборът между други две твърдения: „Най-ефективно би било Европейският съюз да действа обединено в борбата срещу заразата“ и „Най-ефективно би било България да следва своята собствена воля в борбата срещу заразата“. 51% са на първото мнение, но 46% са на другото.

„Най-важно е да се погрижиш първо за себе си и своето семейство“ избират 19%. 75% избират „Най-важното в момента е всички да сме солидарни и да си помагаме“. Останалите не могат да отговорят. 81% предпочитат опцията „Ограничаването на епидемията от коронавирус е отговорност на всеки отделен гражданин“. 8% избират „Ограничаването на епидемията от коронавирус е отговорност на властта“. Останалите се колебаят.

Категорично е усещането, че фалшивите новини стават повече в ситуацията около коронавируса. 68% отговарят така, срещу 23%, които са на обратното мнение. Когато става дума за очакваното икономическо отражение на кризата, най-осезаеми натрупвания са налице при опцията „Ще бъде сериозно и дълго“.

На общ въпрос за ситуацията в страната, 78% я определят като по-скоро спокойна. С новите огнища на вируса обаче това успокояване може да се окаже и преждевременно.

• 

• 

•