Проучване в ЕС: Хората не вярват на държавата в битката с COVID-19

0

Авторите на изследването посочват, че проучването им развенчава 3 всеобщи илюзии по повод кризата с коронавирусата.

Първата от тях е, че кризата е създала нов консенсус в Европа, като е тласнала по-голямата част от обществеността към искане за по-изразена роля на държавата. Според проучването обаче, истината е, че общият брой на хората, загубили доверие в способността на държавата да действа, всъщност надхвърля броя на тези, които се настояват за повече държавни интервенции в резултат от кризата.

Във всичките анкетирани девет европейски страни само 29% изразяват по-висока степен на доверие в държавата и оценяват позитивно работата на собственото си правителство. Обратно на това, 33% са загубили доверие в способността на държавата и дават негативна оценка на свършеното от тяхното правителство.

В България 61% от участниците в проучването твърдят, че правителството се е справило добре с коронавирус кризата – но само 27% от тях заявяват по-силна увереност в способностите на правителството да се справя с проблеми, които влияят на живота на хората.

Втората илюзия, според проучването е, че кризата с COVID-19 е довела до по-висока степен на доверие към експертите. Според данните истината е, че европейските граждани не демонстрират висока степен на доверие към експертите и властите по повод кризата с коронавируса.

Само 35% от отговорилите на този въпрос са изразили становище, че работата на експертите е от полза за тях, докато 38% смятат, че политиците са използвали експертите и са укрили информация от обществеността; 27% от респондентите изразяват ниска степен на доверие към експертите по принцип.

Доверието към експертите е най-силно в Северна Европа, особено в Дания (64%) и Швеция (61%), където гражданите изразяват и висока степен на доверие в държавата. Най-ниско е доверието към експертите във Франция (15%), Полша (20%) и Испания (21%).

В България само една трета (33%) от респондентите на проучването считат, че има полза от мнението на експертите по време на текущата здравословна криза.

Третата голяма илюзия пък била, че кризата е довела до повишаване както на националистическия евроскептицизъм, така и на про-европейския федерализъм. Според експертите точно обратното – тя създава подкрепа за сътрудничество в ЕС, когато сме изправени пред непознати заплахи, но не за повече интеграция.

Във всички участвали в прочуването девет страни мнозинството е на мнение, че съществува нужда от по-голямо сътрудничество между страните-членки в бъдеще. Това мнение се споделя от 63% от европейците. Повече от половината (56%) от участниците в проучването в България споделят това виждане.

Българите, редом с испанците (63%), италианците (57%) и португалците (70%), са сред най-склонните да подкрепят повече споделяне на финансовите несгоди в такива кризи. 54% от запитаните в България споделят това виждане.

В същото време, много хора във всички държави на ЕС считат, че съюзът не се е представил добре по време на кризата – множествата или мнозинствата във всички държави твърдят, че ЕС не отговаря на кризата по удачен начин. Това включва 63% в Италия и 61% във Франция. Във всички държави множествата или мнозинствата твърдят, че никой не им е помогнал по време на пандемията или че не знаят кой е бил най-полезният им съюзник. Само малки малцинства избират ЕС, международните институции или най-големите икономически партньори на Европа – САЩ и Китай – като най-полезни съюзници.

При въпроса относно това как Европа трябва да се промени, мнозинството от респондентите в съответните държави (52%) желаят по-обединен отговор на глобалните заплахи и предизвикателства. Това е най-предпочитаният отговор от всички дадени варианти.

На фона на това Кръстев и Ленард правят заключението, че преобладаващото мнозинство от европейците искат по-силно сътрудничество на ниво ЕС, независимо от това в коя част на континента живеят.

„Най-големият парадокс на COVID-19 е, че именно отсъствието, а не успехът на ЕС демонстрира неговата необходимост по време на първия етап на кризата и това подтиква европейските държави да се стремят към по-дълбока интеграция”, коментира Иван Кръстев.

Прегледана: 39188

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече