2,02 млрд. евро за България от зелената сделка на ЕС

0

2,02 млрд. евро ще получи България от Фонда за справедлив преход в енергетиката, който е част от мащабната европейска зелена сделкал нейната главна цел е климатично неутрална Европа до 2050 г., предава „24 часа“.

Фондът трябва да даде възможност на засегнатите от тази политика региони да преодолеят кризисната ситуация и да направят нови инвестиции в перспективни сфери на енергетиката и индустрията. ЕК продължава да залага на този преход и обединява усилията си в двете направления. Позицията на Брюксел е, че възстановяването на икономиката трябва да се случи именно чрез изпълнението на зелената сделка.

В края на май бюджетът на Фонда за справедлив преход в енергетиката бе увеличен от 7,5 млрд. на 30 млрд. евро. Това умножи почти по пет предвидените средства за България, които първоначално бяха 458 млн. лв. Страната ни получава една от найголемите суми от този фонд. За да се възползва страната ни от тези средства, трябва да изготви специални планове за трансформация на най-засегнатите от енергийния преход региони и да ги съгласува с ЕК.

Фондът ще финансира три направления – запазване и създаване на нови работни места в тези региони, преквалификация на заетите и справяне с екологичните и инфраструктурните последици от енергийния преход. Позволено е грантове да се насочват и за инвестиции в частни предприятия – например въглеродно интензивни индустрии да модернизират дейността си. Пакетът по зелената сделка включва още една схема за справедлив преход в рамките на InvestEU и Механизма за отпускане на заеми в публичния сектор.

По тези линии за България най-вероятно ще са достъпни до 4,5 млрд. евро. Планът е да се намали производството на парникови газове най-малко с 50% спрямо нивата от 1990 г. За да бъде икономиката на ЕС неутрална по отношение на климата през 2050 г., комисията ще предложи Закон за климата, чрез който да превърне този политически ангажимент в правно задължение и генератор на инвестициите. Освен него се променя пакет от закони като директивата за възобновяема енергия, за енергийна ефективност, за използването на земята и за търговията с емисии.

Секторите електричество, газ и отопление трябва да се съберат в една система – т.нар. умна секторна интеграция. Набляга се и за извличане на потенциала на морския вятър. За да се постигне основната цел, са необходими действия във всички сектори на икономиката.

Производството и потреблението на енергия генерира над 75% от емисиите на парникови газове в ЕС. Затова се предвижда декарбонизация на енергийния сектор. 40% от потреблението на енергия се дължат на сградите. За да се помогне на хората да намалят сметките си, сградите трябва да се санират.

За тази цел е планирано създаването на Европейски финансов инструмент за реновации на стойност 91 млрд. годишно. В комбинация с други източници на финансиране сумата трябва да достигне 350 млрд. евро годишно Приоритетно ще се работи по обществени сгради, основно болници и училища. Що се отнася до жилищните сгради, инструментът цели да мобилизира 50 млрд. евро в инвестиции, за да финансира зелени ипотеки. Европейската промишленост използва само 12% рециклирани суровини.

Предприятията трябва да се подпомогнат, за да се въведат иновации и ЕС да се превърне в световен лидер на зелената икономика. Във фокуса за плана за кръгова икономика ще са най-замърсяващите индустрии като производство на стомана, цимент, текстил. Транспортът генерира 25% от емисиите.

Тук целта е въвеждането на по-чисти, по-евтини и по-здравословни форми на транспорт. Електрическите автомобили ще бъдат стимулирани с мрежа от зарядни станции – 2 млн. в ЕС до 2025 г., биогоривата и въглеродът ще бъдат промотирани за самолети и превоз, където не е възможна електрификация.

Предвидени са и 40 млрд. евро за Инвестиционен пакет за ренесанс на железопътните линии по ключови маршрути, където пътници и товари могат да се преориентират към този тип транспорт. В плана се предвиждат и повече инвестиции в инфраструктура за велосипеди, финансирана от регионалните програми. Обновяема енергия и водород – веригите за снабдяване с обновяема енергия бяха сериозно засегнати от кризата и се очаква пазарът на слънчева и вятърна енергия да се свие с между 20 и 33% тази година.

ЕС планира да инвестира 25 млрд. евро в проекти за обновяема електроенергия и да подкрепи национални схеми с други 10 млрд. евро заедно с финансиране от Европейската инвестиционна банка. Ще бъде удвоено финансирането за изследвания на чистия водород, което сега е 650 млн. евро, други 10 млрд. в идните десет години ще се отделят за намаляване на рисковете при проекти с него. Екосистеми и биоразнообразие – това ще е нова стратегия за горите, за да се увеличат дърветата в населените места и да се насърчат селскостопанските продукти, за които не се прилага обезлесяване.

В селското стопанство трябва да се намалят значително химикалите като пестициди, торове и антибиотици за чиста и здравословна храна. В разгара на обсъжданията по зелената сделка светът бе връхлетян от пандемията от коронавирус, което породи и много икономически затруднения. Европейският съюз обаче не бива да изоставя намеренията си за нулеви емисии заради това, призова през април председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.

“Докато сега планираме бавно да се върнем на работа и да инвестираме милиарди евро да рестартираме нашата икономика, трябва да избегнем да се върнем към стари, замърсяващи навици. Вместо това трябва да се изправим по-добри от тази пандемия. Можем да направим обществото и планетата ни по-здравословни, като инвестираме във възобновяема енергия, като караме чисти коли, като реновираме къщите си и ги направи енергийно по-ефективни.

Като купуваме устойчиво отгледана храна, като употребяваме повторно материалите, вместо да ги хвърляме, или като произвеждаме стомана по нисковъглеродни технологии. Това е есенцията на европейската зелена сделка”, заяви тя. Повод за изказването ѝ е желанието на някои от европейските правителства да отложат зелената сделка заради разходите за възстановяване след рецесията, която пандемията се очаква да предизвика.

България подкрепи сделката още в началото но изказа становище, че за да се постигне справедлив и балансиран механизъм, е необходимо да се отчетат регионалните и местните особености и да се приложи различен подход към държавите, които граничат със страни извън ЕС. Причината е, че те не са длъжни да купуват парникови емисии за своите електроцентрали и цените на тока им ще са по-конкурентни. 

Освен това българското правителство е категорично, че иска да запази тецовете си максимално дълго време. Впоследствие беше създаден Консултативен съвет във връзка с Европейската зелена сделка с председател вицепремиера Томислав Дончев и негов заместник енергийния министър Теменужка Петкова.

Сред членовете на съвета са представител на президента, на парламента, на работодателите, синдикатите, председателите на БАН и НСИ, представители на академичната общност, представител на НСОРБ. Съветът проведе първото си заседание в средата на юни. Една от основните му задачи е да се даде възможност за широк обществен дебат и консултации.

Прегледана: 20242

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече