Данък „едър земевладелец“ скара фермерите

0

Заради налога собствениците на земя плашат, че ще вдигнат рентите. Арендаторите отвръщат, че няма да наемат земя от тях

Идеята на ВМРО за данък „едър земевладелец“ вече всява раздор между собственици на ниви и фермери, които наемат земя от тях. Най-едрите собственици на земя в страната предупреждават, че ако се въведе данък за масивите над 20 000 дка, те ще го калкулират в цената на рентата, която им плащат дребните и средни фермери за ползването на масивите. Най-големите арендатори на земя – зърнопроизводителите, контрират, че, ако се стигне до по-високи ренти, няма да наемат земя от най-големите земевладелци. Представители на младите фермери допускат, че ако данъкът рефлектира върху рентата, която плащат, може да се стигне до протести.

Сблъсък в бранша

„Сега (с въвеждането на този налог – б.а.) ние ще принудим инвеститорите или да продават земя, или тези данъци да се обърнат към малките или средни фермери, защото няма как тази данъчна тегоба да не се прехвърли към малкия фермер, който наема земя от големите собственици“, посочи впонеделник пред бТВ Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделските земи. Той уточни, че допълнително ще бъдат увеличени рентите заради налога, но и прогнозира фалити в земеделието особено след слабата зърнена реколта тази година.

Първите коментари на най-едрите арендатори в лицето на зърнопроизводителите са за директен отпор на идеите за по-висока цена за рентата. „Проблемът си е на най-едрите собственици на земя. Ако се стигне до увеличаване на рентата, ние ще се откажаем да наемаме земя от тях. В момента рентата в Добруджа вече е 105 лева на декар за година, а през тази сушава година добивите са едва 50 килограма от декар. Има напълно пропаднали площи и от слънчоглед, така че слабите добиви от житото няма да бъдат компенсирани и от пролетниците“, коментира пред Mediapool Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Петър Петров, който е председател на Националната асоциацията на младите фермери, посочи пред Mediapool, че по принцип ситуацията с едрите собственици на земя е „отдавна изпусната“. Петров изрази личното си мнение, че ако след въвеждане на налога интересите на малките фермери не бъдат защитени и се стигне до по-високи ренти, най-вероятно ще се стигне до протести, за да могат младите хора да запазят бизнеса си.

Какво предвижда спорният проектозакон?

Предложението на ВМРО се прави чрез проект на промени на Закона за местните данъци и такси, който предвижда всеки собственик на земя, притежаващ над 20 000 дка, да плаща налог за всеки декар над този праг. Точният размер на ставката ще бъде определян от местния общински съвет, като водещ критерий ще е категорията на земята, т.е. нейното качество и плодовитост.

Единият от вносителите – Искрен Веселинов от ВМРО, обясни преди дни, че земеделската земя никога не е облагана и се е превърнала в сфера за инвестиране на спекулативен капитал. Очаква се налогът да варира от 1 до 10 лева за всеки декар над 20 000-ия. Вносителите очакват от новия налог общинските бюджети в страната да бъдат захранени с общо до 40 млн. лв. Проектът предвижда още държавата и общините да бъдат освободени от данъка.

В детайли се предлага собственикът на земя да подава декларация за облагането ѝ в двуседмичен срок от придобиването ѝ. Въпросната декларация трябва да се подава до общината по местонахождение на имота и в нея да се отбелязва общата площ, категорията на земята, а също и общата площ, която притежава фермерът в страната. Собствениците, които вече имат обща земя над 20 000 дка в страната трябва да подадат въпросната декларация до 30 октомври 2020 г., а местните власти да определят налога до 31 декември 2020 г. В мотивите на законопроекта се казва още, че 4,1 млн. декара в страната се владеят от едва 61 физически и юридически лица в България. Общата обработваема земя в страната е около 34 млн. декара.

Противоконституционен и ще повлияе на пазара на земя?

В официална позиция, изпратена до шефа на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, от БАСЗЗ обявяват, че проектозаконът е противоконституционен и дискриминационен, защото земеделската земя по Конституция е неприкосновена, а чрез тези поправки фермерите се разделят на база притежавана земя. От БАСЗЗ се облягат на текста, който казва, че „всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.“ В заключение от асоциацията предупреждават, че „ще бъде изцяло замразен и процесът по окрупняване на земеделските парцели, необходим за едно по-ефективно и рентабилно българско земеделие, като България ще продължи задълго да бъде сред страните в ЕС с най-висока разпокъсаност и маломерност на земеделски площи“.

Автор: Драгомир Николов

Източник: Mediapool.bg

Прегледана: 57452

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече