ЕК влезе в ролята на буфер: Северна Македония да започне директен диалог с България

0

Претенцията за обща история до 1944 г., еднозначно тълкувана като българска, е неубедителна, написаха 35-има наши историци

Еврокомисарят по разширяването Оливер Вархели заяви, че македонската администрация трябва да се ангажира с директен диалог с България, за да разрешат споровете, предаде МИА.

„Работим ръка за ръка с българските и македонските власти, миналата седмица приех министъра на външните работи и вицепремиера и ги насърчих да се ангажират със съседа си, защото е от взаимен интерес да се намери решение, което да е приемливо и за двете страни“, каза Вархели на пресконференция днес.

Той потвърди, че целта на Еврокомисията и на германското председателство е да се проведе първата междуправителствена конференция, т.е. отваряне на първите преговорни глави, до 31 декември.

За ЕК Икономическият и инвестиционен план за Западните Балкани е знак, че европейската ангажираност в региона се увеличава не само по отношение на реформите, но и по отношение на сближаването на икономическите стандарти с тези на ЕС, особено предвид кризата от Covid-19.

„С 9 млрд. евро от Предприсъединителния инструмент и допълнителни потенциални 20 млрд. евро публични и частни инвестиции чрез Гаранционния фонд за Западните Балкани, Европейската комисия се надява да внесе осезаеми промени на място за държавите и гражданите през следващите 5 до 6т години – каза Вархели. – Очакваме този план да доведе до 3,6% ръст на БВП“.

Планът целѝ да свърже Западните Балкани с ЕС по-ефективен начин чрез пътища и жп линии, минаващи през всички столици в региона, като същевременно инвестира в зелен преход чрез намаляване на използването на въглища и премине към газ и водород, което би позволило 60% намаляване на вредните емисии на парникови газове в региона.

Същевременно македонският външен министър Буяр Османи обяви, че след неговата среща с българската му колежка Екатерина Захариева следва такава и между премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов. Той ще пристигне в България в петък.

„Срещата с моята колежка Захариева ще бъде първата ми официална визита като министър на външните работи и очаквам да отправим послание за приятелство, за взаимна подкрепа и в името на общия интерес за европейското бъдеще на целия регион. Това посещение е и в изпълнение на първия приоритет от моята мисия като ръководител на дипломацията, а тя е активен принос в поддържането и развитието на добросъседските отношения”, заяви Османи.

На срещата ще бъдат обсъдени всички въпроси по създаването на условия за нормалното функциониране на Съвместната експертна комисия, както и премахването на всички пречки пред засиленото политическо и икономическо сътрудничество между двете страни. Ще се обсъжда и съвместното председателство на Софийската среща на върха на Берлинския процес, предвидена за началото на ноември.

Предстоят също така и работни сесии между министрите на вътрешните работи и министрите на здравеопазването на България и Северна Македония.

Според Османи, засилването на комуникацията на политическо ниво ще премахне предразсъдъците, които, както той посочи, може да са възникнали междувременно, „вероятно заради пандемията и изборите (в Северна Македония)“ .

Относно подготвяната среща Заев-Борисов Османи каза, че след това ще се премине към нов режим на комуникация между двете съседни страни.

Външният министър на Северна Македония заяви, че се надява България да се преодолият всички развития, „въпреки че инструментите в рамката за преодоляване вече са дефинирани в договора за добросъседство“.

Въпросният договор предвижда подкрепа от България за евроатлантическата интеграция на Северна Македония. А Османи каза, че очаква същият ангажимент да се повтори и по отношение започването на преговорите за членство с ЕС.

На фона на засилената офанзива по активизиране на двустранните отношения, български историци излязоха с обръщение във връзка с Разяснителния меморандум относно отношенията на България със Северна Македония в контекста на разширяването на ЕС. 

Подписалите се 35 историци застъпват тезата, че „Внушенията на меморандума за идентичност на „преобладаващото мнозинство“ от славянското население на Македония в исторически план са наивни и не съответстват на постиженията на съвременната историография, социалните и хуманитарните науки. Те са подчинени на едно остаряло разбиране за „национална история“, което изглежда неадекватно на фона на критичната историческа наука днес.“

По-нататък в писмото си историците заявяват: 

„За нас твърденията за рождена дата на нация и на език са научно незащитими и са в разрез с постиженията на историческата наука, както и на социалните и хуманитарните науки като цяло.

Макар да приемаме понятието „обща история“, ние се противопоставяме на неговите елементарни интерпретации, както и на използването му за налагане на единствен разказ – в случая официализирания в България разказ за миналото.

Смятаме също, че претенцията за обща история до 1944 г., еднозначно тълкувана като българска, е неубедителна. Заедно с това, вярваме, че концепции като „споделена история“ и „преплетена история“ биха могли да дообогатят нашите разбирания за миналото.

Особено нелепа е посочената в Меморандума бройка жертви на югославския комунистически режим в Македония. Тя надхвърля всички разумни параметри и компрометира понякога основателните настоявания от българска страна за придържане в интерпретациите към фактите и документите.

Смятаме, че е необходима принципна смяна на парадигмата в историческото мислене, за която е крайно време да бъдат отворени и българските медии.“

Източник: „СЕГА“

Прегледана: 36109

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече