„Евростат“: Българите са най-мизерстващите хора в Европа
В България е най-голям делът на хората, живеещи в сериозни материални лишения – 20%
През миналата година 21,1% от населението на ЕС или 92,4 милиона души са били застрашени от бедност или социално изключване спрямо 21,6% през 2018 година, информира на сайта си „Евростат“.
На този фон България е била страната с най-голям дял от населението в риск от бедност и социално изключване – 32,5%, следвана от Румъния (31,2%), Гърция (30%), Италия и Латвия (по 27,3%, данните за Италия са за 2018-а), Литва (26,3%) и Испания (25,3%).
Най-малък е бил делът в Чехия (12,5 процента), Словения (14,4 процента), Финландия (15,6 процента), Дания (16,3 процента), Словакия (16,4 процента), Нидерландия (16,5 процента) и Австрия (16,9 процента).
Да бъдеш в риск от бедност или социално изключване означава да отговаряш на поне едно от следващите три условия: в риск от бедност след социални трансфери (бедност на доходите), в сериозни материални лишения или да живееш в домакинство с много ниска интензивност на труда.
През 2019 г. всеки шести човек в ЕС (16,5 процента от населението) е бил в риск от бедност заради ниски доходи спрямо 16,8 процента през 2018 година. Този показател описва дела на хората, които живеят в домакинство, чийто разполагаем доход е под националния праг за риск от бедност, предаде БНР.
Румъния е с най-голям дял от населението в риск от бедност поради ниски доходи – 23,8 процента. Следват Латвия (22,9 процента) и България (22,6 процента). Този показател е най-нисък в Чехия (10,1 процента), Финландия (11,6 процента) и Словакия (11,9 процента).
Един на 17 души в ЕС (5,6 процента) е живял миналата година в сериозни материални лишения, което означава липса на ресурси за плащане на сметките, за адекватно отопление или за едноседмична почивка извън дома. През 2018 година показателят е бил на равнище 6,1 на сто.
В България е най-голям делът на хората, живеещи в сериозни материални лишения – 19,9 процента. След нея се нареждат Гърция с 16,2 процента и Румъния с 14,5 на сто. Този дял е най-малък в Люксембург (1,3 процента), Швеция (1,8 процента), Финландия (2,4 процента).
През 2019 година 8,5 процента от населението на ЕС под 60-годишна възраст са живели в домакинства, в които възрастните са работили под 20 процента от общия си трудов капацитет. През 2018 година този дял е бил 8,8 процента. Показателят е най-висок за Гърция (13,8 процента), Ирландия (13 процента, данните са за 2018) и Белгия (12,4 процента). В България делът на хората, живели в домакинства с много ниска интензивност на труда, е бил 9,3 на сто, колкото и в Дания. Чехия (4,2 процента), Полша (4,7 процента) и Малта (4,9 процента) са били с най-нисък дял.
Източник: Dnes.bg