Отново в дъното на класацията: Българският пенсионер – мъченикът на Европа

0

Само в Косово възрастните хора взимат по-малко от наборите си у нас. Системата е в риск заради задълбочаващата се демографска криза.

Не е новина, че пенсионерите в България получават едни от най-ниските пенсии в Европейския съюз и на Балканския полуостров. Единствено в Сърбия и Косово има пенсии, които са по-малки от нашите. Най-ниските пари за старини при сърбите са 175,34 лв., което е с 37 лв. по-малко от инвалидната пенсия за хората с най-малък процент увреждане (212 лв.). Тя обаче е по-висока от социалната пенсия за старост – 141 лв.

Средният размер на парите, които взимат възрастните в България, е 392 лв. Средно сърбите обаче взимат повече от нас – 431 лв., а максималната стига 2197 лв., което е почти двойно повече, отколкото у нас. В Косово на всеки, навършил 65 г., ако няма друго основание, се дават по 145 лв. Средната пенсия в Румъния е 528 лв., в Германия ​- 1300 лв., в Испания – 1946 лв., в Естония ​- 453 лв., Латвия – 594 лв. Най-ниската пенсия във Франция пък е около 1000 лв.

Ситуацията не се променя значително и с новите добавки и увеличенията на минималната пенсия – възрастните хора у нас си остават мъчениците на Европа.  

Според проектобюджета на Държавното обществено осигуряване

всички пенсии ще бъдат увеличени с 5% по швейцарското правило от 1 юли 2021 година.

А по-бедните пенсионери ще бъдат подпомогнати допълнително с ваучери за храна. 

„Нашето предложение в Закона за бюджета за ДОО е от 1 януари минималната пенсия да стане 300 лева, а максималната – 1440 лева. А пенсионерите, които ще останат с 300.01 лева до 369 лева (прага на бедност), ще получат еднократно ваучери на стойност 120 лева за храна. Това ще обхване 390 000 души“, заяви социалният министър Деница Сачева в телевизионно интервю вчера. Добавката от 50 лева продължава до края на месец март 2021 година.

Увеличаването на пенсиите, минималната заплата и учителските заплати са част от управленската програма и не са изненада. Няма нищо предизборно, категорична бе тя.

Какво се случва 20 години след проведената пенсионна реформа в България  

Според стратегическата промяна бяха въведени три стълба на пенсионно осигуряване, с идеята за увеличаване на доходите на хората в пенсионна възраст. Първият стълб е задължителното държавно обществено осигуряване, което дава право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Вторият стълб – допълнителното задължително пенсионно осигуряване, е допълнение към първия стълб и включва участие в универсални и професионални пенсионни фондове, които са 9 на брой. Те се учредяват и управляват от лицензирани пенсионноосигурителни дружества. В универсални пенсионни фондове задължително се осигуряват всички, родени след 31 декември 1959 г. Именно жени, родени през 1960 г., ще са първата кохорта (група хора), които трябва да получават втора пенсия.   В Професионални пенсионни фондове се осигуряват хората, които работят при тежки условия на труд – I и II категория труд. Третият стълб е допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. То е изцяло на доброволен принцип и зависи от волята и възможностите на хората. 

Ефектът клони към нула

Експерти изчислиха, че размерът на двете пенсии –  по първи и втори стълб, ще е по-малък от една. Това доведе до паника тези, на които предстои пенсиониране, а държавата даде право за прехвърляне на парите от втори към първи стълб. Бившият социален министър Бисер Петков преди дни обяви, че натрупванията в партидите на първите пенсионери, родени след 1960 г., са средно по 4150 лв. на човек. Тази сума би осигурила най-много 20 лева месечно върху основната пенсия.  По данни на НОИ към днешна дата над 52 000 българи са преместили втората си пенсия от частните пенсионни фондове към държавното осигуряване. 

Предостави се и възможност за известен период пенсиите да се изчисляват по две формули по избор. Специалистите обаче подчертават, че каквито и формули и осъвременяване на пенсиите да се прилагат, пенсионната система е неразривно свързана с демографската ситуация в страната.

Голямата заплаха – донорите на системата по-малко от ползвателите 

В годишния актюерски доклад за 2019 г. на НОИ е посочено, че българската пенсионна система е изправена пред сериозни демографски предизвикателства. Прогнозите на Евростат показват, че населението на страната ще намалява и едновременно с това неговата възрастова структура ще се влошава. В резултат, коефициентът на възрастова зависимост ще нарасне чувствително -ако през 2018 г. на 100 лица между 15 и 64 г. се падат 33 лица на възраст над 65 години, то през 2070 г. броят им ще нарасне до 56 на 100 лица. В резултат от застаряването на населението и свиването на работната сила броят на заетите ще намалее с близо 38%. В същото време в групата на заетите влизат държавните и общинските служители и заетите в непроизводствените сектори, което прави броя на донорите на системата по-малко от ползвателите. В същото време делът на възрастните хора в общата численост на населението ще нарасне до 31% през 2070 г., при 21% през 2018 г.

Фондовете – на дефицит

В доклада е посочено още, че наред с адекватността на пенсиите в дългосрочен план финансовото състояние на фондовете на ДОО също е тема, изискваща сериозно внимание. Прогнозите показват, че въпреки подобрението балансът на системата ще остане отрицателен за целия период 2018-2070 г., достигайки  дефицит от около 4,8%. Факторите с най-силно положително въздействие върху дългосрочното финансово състояние на ДОО са  по-високият икономически растеж, съпроводен с по-висока заетост, по-ниска безработица и по-високи трудови възнаграждения.  

Източник: „Марица“

Прегледана: 54178

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече