Проучването PISA: Българчетата са сред най-нетолерантните и неподготвените за глобалния свят

0

Едни от проявяващите най-малко уважение към хората от други култури. Едни от най-нетолерантните в света към имигранти. Не са много запознати с глобалните проблеми и не са особено ефективни в идеите, които им хрумват за решаването им. Не са сред много любопитните за други култури и са под средните показатели за склонност да изслушат и приемат, че има гледна точка на различните от тях.

Това е само част от профила на българските ученици на 15 години, описан в поредния доклад от PISA – най-мащабното и подробно изследване в света на подрастващите, техните учители и образователна система, пише Дневник. В България за този проект на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се говори най-често по повод първите доклади, обясняващи нивото на познания/функционална грамотност на децата в 7-8 клас, както и квалификацията и работната среда на преподавателите им.

Новият доклад PISA 2018 Global Competence, представен в Сингапур на 22 октомври 2020 г., анализира нещо с продължителни последици за децата и цялата нация. Става дума за способността да се справят в съвременния свят на тези в България, които съвсем скоро ще завършат училище, ще получат избирателни права и ще започнат работа или ще следват в университетите.

Да се научиш да участваш във взаимно свързани, сложни и разнообразни общества вече не е лукс, а належаща необходимост, пише в доклада PISA 2018 Global Competence.

Затова, имайки предвид уникалната роля на училищата в подготовката на младежта за участие в нашия свят, PISA разработи рамка за обясняване, оценка и подпомагане на глобалните компетенции на подрастващите. Тя е на разположение на взимащите политически решения, лидерите и учителите по света.

България изглежда добре, ако се съди по дела (почти 71%) на деца от групата, обект на световното изследване, владеещи поне един език извън този, който се говори вкъщи. Цели 95.3% от 15-годишните в България учат два или повече чужди езика в училище, а почти 45% казват, че са се срещали в училище с хора от други страни.

Но за България отсъстват данни какъв е ефектът от ученето на чужди езици за това подрастващите да знаят повече за комуникациите между различни култури и за глобалните проблеми. Не е ясно помага ли това да се интересуват от чужди култури, да ги уважават, има ли значение за нагласите им към имигрантите и способността на на учениците да се адаптират, когато попаднат в различна или променяща се среда.

Прекият контакт с чужденци в български училища оказва някакъв положителен ефект това да се промени, показва докладът. Но в текста се посочва също, че това не се отразява особено на атмосферата в учебните заведения в България и оценката на директора за убежденията на учителите за мултикултурната среда и еднаквото отношение към всички деца, независимо от произхода им.

Учебната програма също играе важна роля

В България под 50% от директорите са съобщили, че в преподаването в тяхното училище са засегнати международните конфликти и причините за бедност, а в 60% говорят в клас за здравни въпроси и равенство на половете. Не повече от 30% от училищните директори в България казват, че при тях се обсъжда с учениците как да контактуват с други културни и религиозни общности, а под 50% – че в учебната им програма има формални занимания за отвореност към други култури и запознаването с тях.

Авторите на доклада посочват, че анализът им за т.нар. глобална компетентност е обхванал 66 държави, като България е в групата на 39 страни, в които учениците са попълнили само въпросник по темата, но не са участвали в тест за нея.

Въпреки това и попълването единствено на въпросник води до важни заключения. Едно от тях е, че България е сред страните където има значителни различия между децата според това не само в какво училище са, но и с какво се занимават в него. Иначе казано, включените в повече дейности (включително отбелязването в училище празниците на други култури) са много по-запознати с пъстротата на света от съучениците си.

Учениците са били питани различни въпроси с възможност да изберат между 4 отговора: „Никога не съм чувал за това“, „Чувал съм, но не мога да обясня за какво точно става дума“, „Знам нещо по въпроса и мога да обясня в общи линии“ и „Запознат съм с това и мога добре да го обясня“.

Въпросите са засягали 7 теми: климатични промени и глобално затопляне, глобално здраве, миграция, международни конфликти, глад и недохранване в различни части на света, причини за бедността и равенство между мъжете и жените в различни части на света.

България е сред държавите, в които има отчетливо значение материалното и общественото положение на семейството, от което идва детето. Масов проблем по света е, че сред учениците има сериозно поляризиране на нагласата, убежденията и степента на познания. За България, е посочено, че това е особено ярко изразено между учениците от по-слаби социални групи и тези с по-добро положение. От явлението са засегнати сложни теми като климатични промени, миграция, бедност и международни конфликти. Голямото разминаване се дължи не само на това откъде децата черпят информация по тези теми, но и с каква предварителна нагласа подхождат към тях, а тя в значителна степен се формира в семейната и обществена среда.

Когато става дума за отношението към имигранти, докладът включва България сред страните с най-отрицателни нагласи на 15-годишните като Унгария, Полша Словакия, Турция, Латвия и Саудитска Арабия.

България е в компанията на Доминиканската република и Обединените арабски емирства, когато става дума големи разлики в способността на учениците да разбират и приемат гледната точка на другия. Това не е някакъв „балкански феномен“, тъй като на другия полюс са страни като Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Румъния, и Турция.

След зададени въпроси е направена оценка колко от децата успяват:

– да изслушат другия

– да кажат дали позицията е като тяхната

– да се съобразят и когато не са съгласни с нея и ги критикуват

– като цяло да вярват, че всеки проблем има поне две страни и трябва да се огледат и двете.

Навсякъде (с изключение на Доминиканската република) момичетата са по-склонни да изслушват и да се съобразяват с различно мнение. Но по този показател България (също и Албания, Сърбия, Хърватия, Косово и ОАЕ) е посочена сред страните, където преднината на момичетата пред момчетата е много голяма.

Как учениците да показват уважение към други култури, ако не се интересуват да научат нещо за тях?

След този въпрос авторите на доклада поставят България заедно с Азербайджан, Доминиканската република, Казахсатн, Мароко и Перу сред страните, в които по този въпрос има най-голяма разлика между социално най-слабите и най-силните 15-годишни. България е и сред малкото страни, в които момичетата се оказват по-адаптивни от момчетата към промяна на средата – което в известен смисъл е свързано с интереса към други култури и приемането, че може да имат различна гледна точка – но в доклада се предупреждава да не се правят генерални заключения от това.

Източник: Dunavmost.com

Прегледана: 45042

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече