Доц. Димитър Чобанов: България ще бъде разглеждана като все по-рискова държава на международните пазари
България ще бъде разглеждана като все по-рискова държава на международните пазари, тъй като за тази и следващата година заложените дефицити са огромни. Сравнително консервативната фискална политика, на която България се наслаждаваше през последните години и която се оказа предпоставка за успешната емисия на дълг тази година, в момента е пречупена и всяка следващата емисия ще има все по-високи изисквания от международните пазари. Това заяви доц. д-р Димитър Чобанов, финансист, Институт за икономика и политики към Университета за национално и световно стопанство, в предаването „Светът е бизнес“ по bloombergtv.bg с водещ Ивайло Лаков.
„Заложените дефицити за 2020 г. и 2021 г. са действително огромни като на касова основа тяхната обща сума възлиза на 9,8 млрд. лева … увеличението на публичните разходи в социалния сектор е признание за неуспешно свършена работата от страна на правителството, което изглежда, че се стреми да навакса липсите в сектора без да има ресурса да го направи.“
По думите на доц. Чобанов „раздаването на пари в момента е неоправдано, тъй като не е съгласувано нито с доходите, нито с текущото финансово състояние на работещи и пенсионери“.
„Очаква се да се излеят огромни суми пари, които вместо да стимулират потреблението, прогнозирано да се увеличи дори и от самото правителство тази година, трябва да бъдат насочени в други направления – в стимулиране на частния сектор и бизнес средата, които поемат най-големия удар от кризата. Мярката 60/40 се оказа недостатъчна и прогнозата на правителството, че ще бъдат запазани 300 хиляди работни места е твърде оптимистична“
Доц. Чобанов изрази тезата, че мерките, заложени в проектобюджета за догодина са по-скоро свързани с предстоящите избори отколкото в борбата с коронакризата и отраженията й върху българската икономика.
„Твърде оптимистичен е сценарият на правителството за спад на БВП от само 3%. Кабинетът направи тази прогноза отдавна, когато кризата настъпи и оттогава тя не е променяна. За съжаление обаче трите процента не са реалистични както за международните финансови институции, така и за ЕЦБ“
От разговора стана ясно, че сред мерките, които биха подобрили бизнес средата у нас, са най-вече данъчни облекчения за фирмите, разхлабване на регулациите за чужди инвеститори и намаляване на цените на енергийните ресурси.
В заключение доц. Чобанов коментира, че българската икономика и публичните финанси трябва да бъдат подготвени за потенциално неблагоприятни развития покрай откриването на ваксина в обозримо бъдеще – „проектобюджетът е по-скоро оптимистичен и средносрочните, и дългосрочните рискове не са достъчно оценени“, коментира гостът.
