Стана ясно: Следенето на телефоните на хората под карантина е противоконституционно

0

Правото на личен живот не важи само през определени периоди, казва Конституционният съд

Конституционният съд отмени като противоконституционно шестмесечното проследяване на движението на поставените под карантина български граждани чрез мобилните им телефони. Спорната законова промяна бе наложена от управляващите без много шум по време на извънредното положение през март т.г. Депутатите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ предоставиха на служителите на МВР властта да получават незабавен достъп до трафичните данни на поставените под карантина хиляди граждани, за да се контролира тяхното движение.

КС напомня на управляващите нещо изключително важно: че „правото на личен живот не се явява привилегия само за периоди, когато времената се характеризират с относително спокойствие и непротиворечивост, но и за такива – в условия на кризи, доколкото във всяка криза намесата трябва да бъде, като конституционен императив, пропорционална и строго необходима“.

Към края на март т.г. под карантина бяха поставени над 30 000 българи, което даваше голямо поле за действие на МВР. Оказа се, че полицията не се е възползвала масово от новото си правомощие. Към края на май по тази процедура бяха предоставени трафичните данни на едва 61 души, показа проверка на Mediapool.

Съдебен контрол върху предоставянето на тези чувствителни лични данни на практика не бе предвиден. Съдиите бяха сведени до ролята на гумен печат, защото одобряваха действията на полицията, след като данните вече са предоставени.

Законът за мерките срещу пандемията задължаваше мобилните оператори да съхраняват за срок от шест месеца трафичните данни на своите клиенти. Тези данни дават информация за това кой, кога, откъде и с кого е разменял електронни съобщения или е провеждал разговори по мобилен телефон. Така може да се разкрият движението и контактите на даден човек в течение на половин година.

Гласуваната от управляващите мярка не приключи с края на извънредното положение. Създадена бе безсрочна възможност за органите на МВР да получават незабавен достъп до трафичните данни на карантинирани лица, включително заради други заразни заболявания.

Не е европейско

Българският Конституционен съд обосновава своето решение с практиката на Съда на ЕС и дори с неотдавнашно решение на словашкия Конституционен съд по същата тема.

„Посредством филтриране и анализ на тези данни могат да бъдат изградени сравнително точни профили за консуматорските, културните и политическите предпочитания на отделния индивид или групи хора“, се казва в решението на българския КС, който изрично напомня, че полицията може да получи данни за движението на хора за период от шест месеца.

Съдът напомня, че във всяко демократично общество неприкосновеността на личната сфера на индивида е ценност от най-висш конституционен порядък, а намесата на държава е допустима при строго определени условия.

„Възможността органите на МВР да имат достъп до трафични данни за местонахождение, събирани общо и неизбирателно за период от шест месеца се явява несъразмерна в контекста на обществените отношения, които регулира“, се казва в решнието на КС.

Съдът обяснява, че карантината продължава много по-кратко време от шест месеца и не е ясно защо полицията трябва да проучва движението на хората за толкова дълъг период.

„Налице е непропорционален характер на предвидения от законодателя общ шестмесечен срок, приложим за всички случаи, налагащи запазване на трафични данни, независимо от вида на данните, специфичния кръг засегнати лица и независимо от особеностите на целите, за които тези данни се съхраняват“, коментира Конституционният съд

Широк информационен хоризонт за полицията

Съдиите допълват, че пред структурите на МВР „се открива просторен информационен хоризонт, който им позволява не просто да локализират лицето, което не изпълнява задължителна изолация и болнично лечение, но както беше посочено вече, да узнаят трайните, обичайните и инцидентните му прояви, а също и да систематизират по различни критерии местата, които посещава трайно, често, рядко или инцидентно, както и неговите контакти с други лица“.

Съдът не смята за нещо нормалко липса на предварителен съдебен контрол върху полицейския достъп до трафични данни.

„Всяко ограничаване на правата на гражданите трябва да бъде достатъчно точно, съответстващо на обстоятелствата за вмешателство и да осигурява силни и надеждни защитни средства срещу евентуална злоупотреба. Тоталното превантивно събиране на трафични данни за местоположение, без точни критерии за начало и край на предписани от здравните власти задължителни здравни мерки, представлява сериозно, непропорционално навлизане в правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни“, се казва в решението на съда.

Автор: Красен Николов

Източник: Mediapool.bg

Прегледана: 13643

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече