И ние сме дали нещо на света! 10 предмета, които 2020 сакрализира

0

Такава-онакава, 2020 вече се поизтърколи и щом четете това, значи сте от оцелелите. Трудна година беше или както казват китайците – интересни времена! 


Някои предмети, които в предишни години сме приемали като нещо незначително от пейзажа, днес имат по-различен ореол. Разпознаваме ги като емблематични за годината 2020 от рождението на Христа – събитие, което тия дни отново ще отбележим според нагласите и обичаите си, макар и с по-разумна дистанция спрямо ближния.


Ето го и предметният списък с 10-е емблеми на годината.
***
1. Маската. Наложи ни се да научим как се употребява този предмет. Някои още се учат. Дет се вика – пандемията ще свърши (дай, Боже!) – те още се учат завалиите. Но обществото като цяло научи, че „животът с маска и със грим“ също е „озъбено свирепо куче“. И цяла година беше Хелоуин – зловеща работа. 
2. Фурмата. С умиление и почуда си спомняме как в началото на пандемията телевизорите се надпреварваха да хвалят един конкретен дарител – Делян Пеевски, макар че не всичко около даренията му е хептен ясно и недвусмислено. Вежди Рашидов даже се разсърди: „Най-големият дарител е Пеевски. И затова ли ще го оплюем!“ Но ние не сме такива хора да плюем. Плюят се костилките от фурми – каквото се оказа, че е едно от даренията. Точно това дарение бе анонсирано и рекламирано от самия Национален оперативен щаб като „изключително важни медицински консумативи“, а се оказа, че голяма част от него съдържа вкусни дубайски фурми. 
3. Чекмеджето. Повечето от нас не са лишени от този битов предмет. Но повечето от нас видяха на едни снимки от премиерската спалня чекмедже не като нашите, ами пълно с финикийски консумативи, малък златен Клондайк. Според премиера това било аранжировка на някаква Мата Хари, която му преодоляла защитните валове с женски хитрини, подредила в негово отсъствие предметите на престъпен разкош и съставила този яростен компромат. Не искаме да нищим всички противоречия и неясноти в пледоариите на Борисов по тоя казус, искаме само координатите на Мата Хари, за да разкаже и тя своята версия и да напълни душите ни като чекмеджета с евраки. 
4. Стълбището пред болницата. Този архитектурен елемент се превърна в най-зловещия символ на годината – бяха снимани бедстващи хора на стълбище на болница. А колко други не са снимани и не сме ги видели? Никой не е допускал, че някога ще видим подобно нещо в нашата почти нормална страна – и може би това „почти“ докара някои от нас почти до болницата, ама на стълбището. 
5. Българското знаме на плажа до Догансарай. Хубаво е да не забравяме какво се случи с българския трикольор на плажа в Росенец, където е летният сарай на почетния етномиротворец Ахмед Доган. Лятото там акостираха двама политици, които забиха знамето между камъните на завзетия плаж, но охраната на мироносеца Доган изгони двамата политици, един гард нави знамето на руло и го захвърли като боклук. Това стана повод за инициативата „Масово ходене на неохраняем плаж“, от която имаше известни последици. 
6. Килимите на Цвета. Председателката на НС подари старите килими на парламента на театъра в Кърджали – града на нейната буйна младост. Сам по себе си благороден жест, на който получателите отговориха с верноподаническо писмо в стил: „Благодарим, господарке, никога няма да забравим добрината Ви!“ Аз написах една псевдонародна песен „Прала Цвета килими“. 
6.1 Календарите на Цвета. Продължението на килимарската история ескалира по комическа линия, когато Цвета реши сама да презентира дарителската си дейност и се похвали, че освен килими дарявала на възрастни хора старите календари на парламента, защото били красиви и художествени. 
7. Най-съкровеното на Цвета. 
8. Маркучът на Джамбо. Сградата на ВМРО бе обсадена. Евродепутатът отблъсна геройски нападението с маркуч, който развя над демонстрантите и разпръсна с него струите на патриотичната влага. И маркучът на Джамбо доби висок граждански статут.
9. Язовирите. Тепърва ще оценяваме значението и управлението на тия съоръжения. И Джамбо не може да ги напълни с маркуча. Годината започна с пресъхнал язовир, от който пие и се мие Перник. Завършва със заплаха за Бургас. 
10. Ваксината. Айде. Догодина, до амина, до ваксина!

Прегледана: 36838

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече