Купон, хаос, локдаун! Repeat!

0

Независимо дали вярваме на конспираторите или на епидемиолозите, на прага на новата година светът е необратимо променен

На 31 декември 2019 г. сутринта в международния новинарски обмен се промъкна невзрачно съобщение:

„Здравните власти в Китай проверяват 27 случая на вирусна пневмония в централната провинция Хубей. Екип от водещи здравни експерти е командирован в град Ухан, където според държавната телевизия CCTV „провежда необходимите инспекции и верификации“. Здравните власти в Ухан обявиха извънредно положение в понеделник, след като в местните болници са приети пациенти с необяснима пневмония.“

Никой не предполагаше, че настъпващата часове по-късно 2020 г. ще бъде най-драматичната в живота на милиарди хора на планетата и че само след три месеца светът буквално ще спре. Затова в повечето страни съобщението от Китай не заслужи повече от няколко реда и реакции от типа на „Пак ли?!“.

Когато на 22 януари 2020 г. Китай обяви, че затваря 11-милионния Ухан, за повечето хора по света това все още изглеждаше като нещо, което се случва на друга планета. Вирусът, наречен SARS-CoV-2 вече беше започнал своя поход по света, но едва когато на 9 март Италия обяви пълен национален локдаун – първият извън Китай, заплахата започна да изглежда близка и сериозна. В следващите дни Италия се предаде на най-мрачния си час, по думите на премиера Джузепе Конте, а пред невярващите ни очи се заредиха кадри на изтощени лекари, хаос в болниците, военни камиони с ковчези. В следващите седем дни светът също ще застине в пълна блокада – затвориха училища, магазини, ресторанти, граници. На 16 март френският президент Емануел Макрон обяви: Ние сме във война.

В търсене на нулевия пациент

Днес знаем, че истинското начало на COVID-19 е било много по-рано от известното, а може дори да не е свързано с мокрия пазар за диви животни в Ухан. Според китайски правителствени документи първият известен случай в страната е 55-годишен мъж от провинция Хубей, регистриран на 17 ноември 2019 г., когато все още никой не знаеше, че става дума за нов коронавирус. 1/3 от ранните случаи нямат проследяема връзка с пазара за животни в Ухан. От 336 проби, взети от животинския асортимент на пазара, нито една не дава положителен резултат за SARS-CoV-2, но това може да се дължи и на свирепата дезинфекция в първите дни на огнището. 8% от останалите проби – от канализацията, повърхности, дръжки на врати и пр., са положителни. 14% от домашните и уличните котки в Ухан – също. Една година след началото от Ухан дойде вестта, че е много вероятно половин милион жители на града да са се срещнали с коронавируса (оценка, направена на база тестване на 34 000 души в Ухан, Пекин и др. градове, което показа, че почти 5% от извадката в Ухан са се сблъсквали с COVID-19).

В САЩ изследвания на стари кръвни проби показват, че вирусът е бил в Калифорния, Орегон и щата Вашингтон още през декември 2019 г., а в Кънектикът, Масачузетс, Мичиган и Уисконсин – през януари 2020 г., седмици преди първия официален случай. Във Франция бе доказан COVID-19 у пациент, изследван на 27 декември 2019 г. Но има и още по-стари следи – проби от канализацията в Испания показват, че вирусът може да е бил там още през март 2019 г. Изследвания за антитела в Италия ги засякоха в проби от септември 2019 г.

Както не знаем нулевия пациент, така нямаме напредък и по другата голяма мистерия от началото на коронавируса – какво животно е междинният гостоприемник, през който вирусът е прескочил от прилепите към човека. Че прилепите са първоначалният източник, почти няма съмнение – през февруари 2020 г. китайски учени обявиха, че проби от колония прилепи в провинция Юннан имат 96.2% генетично сходство със SARS-CoV-2. Най-разпространената версия е, че вирусът е попаднал у човека през панголини, които са най-продаваното животно по международните контрабандни канали, захранващи ненаситния пазар в Китай.

Но въпросът не е само медицински, а политически – Тръмп целенасочено нарича вируса „китайски“, а Китай упорито се опитва да изчисти имиджа си от началото на пандемията, като в края на миналата година скандализира научната общност с твърдения, че вирусът е внесен от замърсените с животински изпражнения реки на Индия или от пратки със замразени продукти.

Кота нула, Европа

Бергамо, 19 февруари 2020 г. 1/3 от жителите на града – 40 000, се струпват на легендарния стадион „Сан Сиро“ в Милано, за да гледат най-големия мач в историята на любимия си отбор „Аталанта“ – срещу „Валенсия“. 2500 фенове на испанския отбор също пътуват за срещата, която месец по-късно ще бъде сочена за главен виновник Бергамо да стане първият голям епицентър на пандемията в Европа. Няколко дни след мача в градчето се появяват първите случаи на коронавирус. Скоро рубриката за некролози в местния вестник набъбва от 2-3 на 10-11 страници, в интензивните отделения не остават свободни легла, а армията е мобилизирана да изнася ковчезите от препълнените морги. По-късно ще нарекат този мач „биологична бомба“.

Ишгъл, Австрия, 5-13 март 2020 г. Една от водещите ски дестинации в Европа се окичва с черна слава, след като хиляди туристи се заразяват с COVID-19 по време на пролетните ски ваканции и разнасят вируса по родните си места. Месеци по-късно независимо разследване установява, че местните и националните власти на Австрия са допуснали фундаментални грешки в първоначалното си колебание и последвалото истерично евакуиране на хората от алпийския ски курорт, който бе нарочен за кота нула на първата вълна. Днес 6000 души от 45 страни могат да проследят заразяването си до ишгълските барове и част от тях вече водят дела срещу австрийската държава.

У нас първата вълна бе на хора с висок икономически статус, които се прибраха от ски ваканции в Европа. След това масово започнаха да се завръщат гастарбайтери от страни с по-високо разпространение на вируса – Великобритания, Франция, Италия. „Третата вълна беше разпространението вътре в страната – имаше лечебни заведения, които допуснаха по-масово заразяване както на медицински специалисти, така и на пациенти. Такива примери са Видин, Пазарджик, Сливен, Ямбол. А има и отделни домашни огнища, които засегнаха отделни фамилии. Такива имаше в Благоевградско, Пловдивско, Русенско“, изброява главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

Първа и втора вълна

Първата вълна след началото в Китай беше опустошителна за няколко държави, започвайки с Иран, Италия, Испания, Франция. Ескалацията на пандемията бе шокираща – в Италия смъртните случаи скочиха от 331 в първата седмица на март на 1445, после 3665, достигайки 5305 в последната седмица на март преди да почнат най-сетне да намаляват.

Почти без изключение в повечето страни в Европа случаите на COVID-19 през есента надхвърлиха пролетните нива, като това донякъде се дължи и на повишените възможности за тестване. В прословутата стратегия „чук и танц“ обаче чукът ни се удаде, но не и финото танцуване с вируса. След единодушието в Европа през пролетта, лятото и есента бяха време на хаотично лутане заради умората от мерките и икономическите загуби и много правителства забавиха до последния възможен момент въвеждането на нови ограничения.

България бе пощадена през пролетта, но още през лятото, когато другите страни отчитаха нула жертви на коронавируса, се изкачи на първи позиции по смъртност в Европа, макар и те да бяха с ниски стойности. След безгрижния октомври смъртните случаи започнаха да нарастват, достигайки 980 в първата седмица на декември. В края на годината страната ни остава втора по смъртност в ЕС след Хърватия с 21.09 смъртни случая на 100 000 за изминалите 14 дни.

В нашата ситуация – милостива първа вълна, но смъртоносна втора, са още Австрия, Чехия, Хърватия, Гърция, Черна гора, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Словения. Обратно – с по-тежка пролет, но малко по-ниска смъртност през последните месеци на годината, са Дания, Испания, Швеция, Великобритания. Огромен брой жертви и през пролетта, и през есенно-зимната вълна дадоха Франция, Италия и Белгия.

В световен мащаб САЩ остават най-засегнатата страна с най-много жертви, следвани от Бразилия, Индия, Мексико, Италия. В Европа Великобритания почти настига Италия по смъртни случаи. В страни като Финландия и Норвегия хората спокойно може да си разправят, че това е едно грипче – там за пандемия трудно може да се говори.

Швеция пое по различен от всички път и остави ограниченията на съвестта на населението, като доскоро там почти нямаше задължителни мерки. Шведският подход се радва на голяма популярност навън, но в страната напоследък се прави тежка равносметка, особено за действията в старческите домове, чиито обитатели бяха жертвани в хаотичните първи месеци. В края на годината страната за пръв път въведе изискване за носене на маски в обществения транспорт, наложени бяха и ограничения за продажбата на алкохол и посещенията на ресторанти.

Към момента по света има регистрирани над 84 млн. случая на COVID-19, а жертвите към 2 януари 2021 г. са 1 830 612 души.

Ваксините са тук

Бъдещето е непредсказуемо дори да става дума за близките няколко дни. Напомни ни го паниката с новия щам на вируса и светкавичната блокада на Великобритания преди Коледа, тъкмо когато ни се струваше, че свободата е на една ръка от нас благодарение на ваксините. Невероятните мащаби на производството, сложната логистика, изтормозените системи, високото ниво на недоверие създават предпоставки тази имунизационна кампания да е много по-трудна от другите. Но по-тревожното е друго – независимо дали вярваме на конспиративните теоретици или на епидемиолозите, на прага на новата година светът все повече изглежда необратимо променен. А нашата многочисленост, начинът ни на живот, все по-голямата ни намеса в природата предполагат, че тази пандемия е само началото.

––––––––––––––––––

Коронавирусът в България в шест дати

––––––––––––––––––

8 март 2020 г.

България регистрира първите положителни проби за новия короновирус – на 27-годишен мъж от Плевен и на 75-годишна жена от Габрово. И двамата нямат пътувания до рискови региони, което по това време се смята за единствен рисков фактор за заразяване. На 11 март България обяви и първата си жертва с COVID-19 – 66-годишна жена от Лом. Нулевият пациент остава неизвестен.

13 март 2020 г.

България е сред първите в Европа, които влизат в извънредно положение. Затварят учебни заведения, барове, ресторанти, молове, кина, музеи, театри. В следващите дни се затварят границите за пристигащи от рискови страни, целият град Банско е блокиран, а на изходите на големите градове са поставени КПП-та и полиция. Даже пейките са забранени за сядане. Маските стават задължителни (и на открито) чак на 12 април, в отражение на хаотичните послания на СЗО от началото на пандемията.

27 април 2020 г.

Започва голямото разхлабване. Първо се отварят градинките, после и планините. Маските на открито отпадат на 1 май. Навръх Гергьовден отварят и ресторантите, но само откритите им части, а КПП-тата по големите градове са премахнати.

14 май 2020 г.

На 14 май България излиза от извънредно положение и влиза в извънредна епидемична обстановка. За мерките Борисов започва да слуша засегнатите бизнеси, а не щаба. Първо отваря моловете, а на 1 юни ресторантите заработват на пълни обороти. България става първата страна, която възобновява мачовете от футболното първенство с публика.

10 юли 2020 г.

След като рязкото отваряне довежда до критично покачване на случаите (тогава това бяха 180 случая на денонощие), България отново връща част от ограниченията, затваряйки заведенията. Това обаче е и началото на дългите протести срещу правителството и Борисов вече не желае да бъде спасител на нацията. След като всички се събират на протести, не е справедливо заведенията да са затворени, отсича премиерът. Така България изкарва над 3 месеца с най-либералния режим в Европа. Чак в края на октомври в отделни области се затварят нощните заведения.

27 ноември 2020 г.

С голямо закъснение България влиза във втори локдаун с половинчати ограничения. Затворени са моловете и ресторантите, но бяха оставени събиранията на компании до 15 души, големите магазини от типа „Джъмбо“, а контролът на мерките така и не се видя. Тези мерки трябваше да действат до 21 декември, като всички се надяваха на празнична Коледа, но ресторантите и моловете остават затворени до 31 януари.

––

Към 2 януари 2021 г. коронавирусът е отнел живота на 7604 българи – сред тях лекари, учители, полицаи, млади хора, любими творци. Потвърдените случаи на COVID-19 са 202 540.

––

–––––––
 

3 думи на 2020 г.

карантиниран – човек, който може да си има вземане-даване с полицията, но може и да няма; в есенната фаза на пандемията все по-често означава човек, който е болен, но неизвестен за системата, поради което е свободен да обикаля аптека след аптека в търсене на липсващи лекарства;

социална дистанция – обикновено с дължина метър и половина (в другите страни и два), обозначена с етикети, очертания, прегради или преценена на око от охранител в пенсионна възраст; у нас обикновено означава свободно пространство, което веднага трябва да бъде усвоено от хора, които не са чували за социална дистанция;

локдаун – ограничителни мерки, често лишени от логика и универсално мразени и от ковид скептици, и от ковид фанатици.

Лицата на кризата в България в цитати

Ген. Венцислав Мутафчийски

„Очаквам да измрат много хора! Яко да измрат!“

Проф. Тодор Кантарджиев

„При нас нещата са от пълно неглижиране до пълна паника.“

Доц. Ангел Кунчев

„Можем да кажем, че нищо не можем да кажем.“

Проф. Атанас Мангъров

„Когато човек е болен от коронавирус, трябва да се прибере вкъщи, да се завие, да пие чай, да яде супа и да приема най-много аспирин.“

Проф. Костадин Ангелов

„За мен най-важното е опазването на живота на хората. Готов съм да поема всякаква отговорност и риск. Не искам и не мога да приема, че има по-висша ценност от живота. Не можем да си позволим да губим живота на млади хора, на възрастни, на лекари, на учители. Всеки живот има значение.“

Кирил Ананиев

„По-добре е като министър на здравеопазването да ме обвинят, че съм въвел по-строги мерки, които надхвърлят реалната потребност, отколкото да се случи така, на себе си после няма да простя, че съм виновен за някои злополуки със здравето на българските граждани.“

Бойко Борисов

Нищо по-добро в света някоя държава не е приложила от България!Точно обратното! Всички мои колеги, които се правиха на бабаити, които обясняваха – леко грипче, едно грипче, сега хилядите трупове ги слагат по найлонови чували и няма къде да ги погребат! Ние, господ да е с нас, така да минем. Ще започвам и ще свършвам с едно – спасихме ви от мигрантската криза, задачата ми е да ви опазя живи.

Автор: Диляна Димитрова

Източник: „СЕГА“

Прегледана: 17461

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече