Предизборната кампания в (без)действие: Вадете ги тези компромати, че публиката заспива

0

Дали от умора, дали от липса на политическо въображение, дали защото пандемията ни лиши от класиката „бира и кебапче“ на партиен митинг, тази изборна кампания се очертава като една от най-скучните, с безидейни и инертни усилия да се спечели народната любов. С други думи: няма толкова тъпа кампания. И за това са виновни и отговорни всички, които претендират, че искат да управляват.

Както е тръгнало, до края на кампанията няма да видим истински сблъсък на идеи между лидерите на водещите формации. Дали от страх, дали защото големите политически сили нямат интерес от висока избирателна активност и предпочитат да „къткат“ твърдите си ядра, едва ли ще се организира публичен дебат между председателите на партиите, които имат шанс да получат мандат за съставяне на правителство.

Картината изглежда измамно предначертана, а резултатите все едно са написани: ГЕРБ дръпна пред БСП, ще прескочат бариерата 5 или 7 формации, останалите са политически брак. Тези, които ще влязат в парламента, по нищо не личи, че ще се разберат – поне така се кълнат лидерите им. Остава да се изиграе срамният мач.

Коронавирусната пандемия промени облика на кампанията. Срещите с избирателите се отменят, няма концерти и почерпки. Агитацията върви от разстояние. На всеки втори билборд от София до Варна Вселин Марешки откровено търгува с обещания за евтин бензин и лекарства. Разбира се, изборната администрация не вижда проблем в това.

Социалните мрежи са превърнати в изборни студиа. Мнозина последваха примера на Бойко Борисов и неговите извънредни включвания от „бацемобила“. Христо Иванов и Иво Мирчев изскачат през час „на живо“ като обиграна екранна двойка, Слави Трифонов се среща с избиратели във фейсбук, а Васил Божков праща линкове за среща в ZOOM на лидера на ГЕРБ и го предизвиква на словесен дуел.

Затова и партийните централи пускат в организираните телевизионни дебати „пешки и офицери“, избягват да се изправят срещу неудобни противници, които иначе биха били много повече амбицирани да се докажат, като задават неудобни въпроси и изземат функцията на водещите. А коминтернът на „Има такъв народ“ пък въобще дори и не разрешава на своите кандидати да дават интервюта пред медиите.

Дебатите – дори и по обществените медии, се маргинализират, превръщат се в срещи за размяна на простотии или еректиране на алкохолния градус, каквото видяхме в едно от последните издания на „Панорама“. И още повече отблъскват зрителите.

Това, което наблюдаваме, е пълна обида за българските граждани.

И при това всеобщо снишаване и инертност, която се нарушава само от одиозните акции на прокуратурата и нейните ювелирни арести на руски шпиони, се създава усещане за затишие пред буря. Само допреди няколко месеца България бе превърната в държава на компроматите, из публичното пространство летяха тайни записи, интимни снимки, протести, скандали, кибератаки на институции. Днес няма и помен от всичко това. Идващата седмица е решаваща.

Но и да не забравяме, че всеки сочен скандал или компромат има нужда да ферментира в общественото съзнание. Ако иска да постигне промяна на изборните нагласи. С други думи: вадете ги тези компромати, че публиката заспива.

Не че след десетилетие липса на лидерски дебати някой е очаквал тая демократична практика да възкръсне, но пък поне в мръсната кампания имаше (лоши) традиции… И това ни взеха. И, моля, да не се бърка иронията с призив…   

Автор: Илия Вълков

Източник: Клуб Z

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече