Вече повече от година се намиране в ситуация на пандемия и съпътстващите я ограничителни мерки. Съвсем естествено и фокусът на общественото внимание е насочен основно към тази тема. Твърде често обаче тя се разглежда само в отделните аспекти, независимо дали те са здравни, икономически, социални или психологически. В повечето случаи се дава предимство на моментния здравен компонент, но без дългосрочна перспектива.
Това е напълно обяснимо, но и опасно късогледство. В обществен аспект най-важни са изводите, касаещи взетите поуки от настоящата пандемия. Вероятно ще прозвучи черногледо, но моят извод е, че в България (и не само) общество няма. Кризата ясно показа какъв е подходът на хората. А той беше спасяване поединично. Вземаните управленски решения бяха политически, а не базирани на здравна или икономическа логика.
Подходът лъкатушеше в двете крайности, което доведе до подобно разбиране и сред обикновените хора: От панически страх и ужас, до откровено неглижиране. Не бяха решени системните проблеми в здравната система, а насажданата паника доведе до „подсигуряване“ на хората, с превантивно болнично лечение. Това от своя страна доведе до липса на помощ за истински нуждаещите си. И така, въпреки затварянията, се стигна до рекордна смъртност, придружена с колапс за затворените бизнеси и липса на адекватни компенсации.
Така стигнахме и до естествения подбор. И всички сладки приказки за загриженост и емпатия се оказаха поредното празнодумие. Пандемията беше използвана за обществена и политическа легитимация, за лъскане на личен имидж и кариеризъм. Под маската на загрижеността се прокрадват тъмните сенки на личното облагодетелстване и егоцентризма. Пролича ясно и ерозията на доверието към институциите, както и това към традиционните медии.
Търсеният източник на информация стана компанията на Зукърбърг (Фейсбук), която също беше подложена на сериозна регулация, разбирайте цензура. Ограничителните мерки, въведени като някаква панацея от Китай и копирани от европейската цивилизация, така и не получиха необходимия резултат по ограничаване на заразата.
Примерите за доста по-либералните мерки в Швеция и Беларус повдигнаха повече въпроси, отколкото достойни отговори могат да дадат изолационистите. В глобален мащаб човечеството отново се постави в позицията на Бога. Не знам дали въпросният вирус е лабораторна изработка или естествено създаден в природата.
Аргументи има и в двете посоки. Но грубата човешка намеса спрямо природата и нейното „управление“ е безспорен факт. Опитът да бъде направлявана посоката на всичко създава опасни предпоставки. Както и внушението, че природните ресурси не достигат за числеността на населението. Защо завършвам с това – отговорете си сами.
Автор: Тодор Беленски
Източник: Actualno.com
