Кой ще предаде четата?

0

Когато замирише на промяна, винаги идва „бунтар“, който подпира статуквото, пише Петьо Цеков в анализ за в. Сега

Не може да не сте забелязали една политическа аномалия, която се случва често през последните години – винаги, когато има ясна възможност за промяна на статуквото, когато властта е презряла от скандали и готова да тупне на земята, нещо се случва в политическото битие и всички надежди отиват по дяволите. Някой борец срещу Бойко, например, казва остра дума, друг предприема непремерен ход, а трети, вместо да довърши промяната, рязко свива знамената… и всичко се проваля. Преди години десните въртяха “номера“ и отблъснаха електората си. После поне два пъти левите имаха шанс да нанесат решителен удар по Борисов, победата на изборите им бе ”нарисувана“, но в решителния момент те предпочитаха да се занимават със себе си, а не да печелят вот. Творчески принос в темата сега има и Слави, който иска да сваля Борисов, без да търси подкрепа от никого.

Разбира се, и Борисов можеше да се промени. Можеше, но нямаше желание. Вместо промяна, вместо размисъл и разкаяние, той ни сервира комичен “Ку-ку” проектокабинет – очевидно това е неговият начин да се забавлява с реалността.  

Преди 20-30 г. имаше електорално махало, което отиваше ту към левите, ту към десните, ту към царя. Сега имаме коалиции и затова повтарят, че имаме реален шанс за промяна – че в 45-ото НС има изразено мнозинство, което не иска Бойко Борисов и ГЕРБ да бъдат повече на власт. 

Заради онази аномалия обаче пак се получава така, че

всички искат промяна, но тя трудно се реализира

Разбира се, политиците си правят политически сметки, не решават задачи от висшата математика. В момента те са като Хамлет, който се чуди да ходи ли на избори, или да трае. Кое е по-достойно за душата – да саботираме парламента или да го залеем със законопроекти. Да разиграваме скечове за Джипко Бибитков от парламентарната трибуна или да търсим кадри за изпълнителната власт. Трудни “политически решения“. 

Заети да пресмятат плюсовете и минусите си, хората от новото мнозинство избягват да обсъждат най-важната тема – ако сега не се случи сериозна и видима промяна, която да докосне всеки от нас, вместо еуфория ще ни залее следващата вълна на разочарование. Спомняте ли си как Иван Костов дойде на власт в края на мрачните 1990-те? С надежда, че онази поголовна криза ще свърши и ще тръгнем напред и нагоре. Финансовата криза свърши, дойдоха други кризи, духът напусна тялото, та се наложи да се тълпим по „Цариградско шосе“, за да чакаме новата надежда в ръцете на нашия цар републиканец. Трябваха ни 800 дни, за да разберем, че и той няма да ни “оправи“. Дойде тройната коалиция – голямата надежда, че всички, като се съберат заедно, все пак ще свършат нещо. Свършиха – постлаха червено килимче на Бойко Борисов, който през 2005-2009 г. не беше нищо друго освен новата голяма българска надежда. Така е – Борисов беше този, който преди повече от 10 г. трябваше да съкрати изоставането ни от цивилизацията. 

Сигурно сме позабравили – но още преди десетина години ни просветна, че и Борисов няма да ни оправи. Още тогава започнаха протести, скандали, оставки, избори… За разлика от всички останали свои предшественици, които идваха с надежда и си тръгваха с печал, Борисов не се оттегли тихо в Банкя, а се вкопчи във властта и 12 години не я пусна. Герберите ще ви кажат, че той просто е печелил избори след изборите, а истината е, че той никога не получаваше мнозинство в парламента, но умело правеше коалиции – придърпваше необходимите врагове, след което ги изритваше тихо надолу. Вълната на разочарованието се надигаше, надигаше, надигаше, докато накрая не удари по Бойко от две страни – вижте как групата му в парламента е заклещена по средата на пленарна зала. 

Докато си правят тънките политически сметки, докато отчитат, че “играта ни върви”, нашите любими политици със сигурност калкулират и възможността след нови парламентарни избори да няма промяна в съотношението на парламентарните сили и да се стигне до продължителен изборен цикъл. Избори след избори, временна власт без хоризонт. Това, естествено, няма как да стопи разочарованието на избирателя от политическата класа, напротив – то ще става все по-силно, колкото е по-силна невъзможността на политиците да съставят стабилно редовно правителство. 

Подобен ход на събитията е повече от реален

Консултациите при президента Румен Радев започнаха и завършиха без промяна на позициите – всички са срещу ГЕРБ. Но имаше и няколко сигнала за това, че позициите се променят. Особено позициите в двете партии, които никой не иска, но от които се очаква подкрепа за правителство с мандат на ИТН. Вижте, например, какво напомни преди консултациите Георги Свиленски от БСП: “Мнозинството от 160 гласа не означава, че ГЕРБ е трайно детронирана. Вероятно някои маски ще паднат и вероятно ще има пропукване на това първоначално стабилно мнозинство от 160 гласа. Бързите предсрочни избори са най-бързият начин Борисов да се върне на власт“. Очевидно Свиленски е прав – това, че 160 души са гласували в НС по няколко въпроса, не означава мнозинство. А да хвърляш боб, с който да гадаеш как ще завършат нови избори, е недостойно занимание за сериозни политици. Да се сетиш, че Борисов ще хвърли в изборите всички сили и средства – не е част от академичните науки.

Ден след консултациите 

някои маски наистина започнаха да падат 

Соцлидерът Корнелия Нинова попита в социалните мрежи: “Някой виждал ли е Слави Трифонов и сценаристите му на протестите”? И си отговори: “Не. Защо тогава ги наричате партия на протеста?” Да оставим настрани нетактичността на Нинова – да иска Слави да се разхожда по жълтите павета, е нелепо. По-важното е, че Нинова затвърди образа си на политик, който с пет думи може да разруши всяко добро начинание. Ден по-късно тя продължи да дълбае пропаст между БСП и останалата опозиция – “пет пъти протягахме ръка на новите и те пет пъти я отхвърляха. Бетонираха Борисов в най-ключовия сектор – енергетиката…” Накратко – Нинова удари по обединената опозиция, като я упрекна, разбира се, че тя брани ГЕРБ. Пояснявам за неразбралите – Нинова удря по тези, дето ще свалят Борисов, и казва, че те крепят Борисов. Просто да полудееш. 

Сигурен съм, че Борисов се радва на всичко това

Пак след консултациите промяна в позициите се усети и при ДПС. От една страна, партията продължи да нарича управлението на ГЕРБ “арогантно”, “високомерно“ и ”агресивно” и да твърди, че “трябва да се сложи край на този модел на управление”. От друга страна обаче, се появиха и такива гласове – “ние говорим за евентуална подкрепа” и “в политиката непоискана подкрепа не се дава”. Желанието за промяна вече е под условие, то не е априори. Накратко, ДПС е наясно, че суверенът недвусмислено е поискал промяна, от друга страна – чакайте да видим програмата, приоритетите, целите…

Така възможността за съставяне на правителство, което да бъде стабилно поддържано от ОФ мнозинството, пак е просто желание, а

идеята за избори през юли пак е живата реалност

На практика сега, след старта на парламентарната рулетка, желанието за съставяне на правителство остава само в двете най-малки ПГ. Белег за осмисляне на ситуацията се видя откъм “Демократична България”. “Около „Има такъв народ“ трябва да бъде фокусиран опитът този парламент да излъчи управление на промяната“, рече съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов. Така е. Както и да погледнеш резултатите от парламентарните избори, това е положението – друг изстрел няма да има. 

Думите на Свиленски и Иванов са малка стъпка за политиците, но голяма крачка за политическата класа. Те показват, че партийната талибанщина може да отстъпи място на диалога и компромиса. Дали това е позиция, продиктувана от интереса на партията, или е осмислена в дългосрочен план – ще видим. Лошото е, че отново се намират хора, които да взривят къщата. Къщата, която не са построили дори. 

Прегледана: 22773

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече