Защо ЕС не прави нищо срещу конфликта между Израел и палестинците? Отговорът е „бла-бла“

Георги Готев, euractiv.bg

ЕС има интерес от потушаването на поредния изблик на насилие между Израел и палестинците, защото милиони европейци се идентифицират или с Израел, или с палестинците. Но има ли средства да стори това? Новият конфликт е най-големият от 2014 година насам  Той се различава от предишните по няколко неща.

В политическо отношение терористична организация Хамас вече има надмощие в Палестина, а движението Фатах не работи. В Израел премиерът Бенямин Нетаняху е привърженик военните сценарии, защото те го поддържат във властта.

Във военно отношение Хамас разполага с нови оръжия – ракети, разработени от Иран, които са способни да достигат цели на повече от 200 километра. Предишни неточни ракети имаха обсег на действие по няколко километра. Междувременно Израел въведе в действие своя “Железен купол” – противоракетна система, която успява да спре повечето ракети, но не всички.

На международната сцена САЩ е световната сила с най-голям потенциал да посредничи, но се е дистанцирала от конфликта, защото той се отразява негативно на усилията на администрацията на Байдън да запази ядрената сделка с Иран.

Други страни, които желаят да посредничат, са мотивирани от личен интерес или пристрастие към една от страните, което до голяма степен ги дисквалифицира като възможни медиатори.

Това, което предизвика насилието, изглежда като незначителен инцидент.

След решение на съда осем палестински семейства бяха изгонени от Шейх Джара, малък квартал в Източен Йерусалим. Съдът позволи на евреите да се нанесат. Контекстът също е важен. От началото на свещения месец на мюсюлманите Рамадан в средата на април палестинците се сблъскват всяка нощ с израелската полиция в Източен Йерусалим. Полицията постави бариери, за да спре вечерните събирания на палестинците пред стената на Стария град. Палестинците видяха бариерите като ограничение пред свободата им да се събират.

Сега чуваме ежедневни съобщения за броя на палестинците, убити при израелските удари срещу Хамас в Газа. Чуваме и за броя на израелците, убити от ракетите на Хамас. Така конфликтът започна да отеква в цяла Европа.

Във Франция живеят няколко ,милиона души от арабски произход заедно с около 700 000 души, които се определят като евреи. Френският президент Еманюел Макрон е странно мълчалив в тези дни, въпреки бурните протести в Париж в събота.

Можем да чуем реч на омразата срещу евреите и в други страни от ЕС. Особено обезпокоително е това в Германия.

Германия и Австрия официално са най-силните поддръжници на Израел поради причините, които могат да бъдат намерени в историята на Втората световна война. Зелените и леви сили в ЕС са склонни автоматично да застанат на страната на арабските екстремисти – във Франция феноменът се нарича „ислямогаучизъм“.

Медиите трябва по-добре да обяснят противостоянието. Това не са евреи срещу араби, а Хамас от една страна и Натаняху, който играе собствена игра, от другата. Арабите не са добрите, евреите не са лошите или обратно. Лошите са екстремистите. Добрите са трудни за идентифициране. Решението на конфликта може да бъде само една – създаването на две държави, което означава създаване на жизнеспособна палестинска държава.

Дори Доналд Тръмп имаше предложение за решение на две държави (с тунел Газа-Западния бряг).

Какво предложение има ЕС? Кои са събеседниците? Марван Баргути от Фатах е в затвора в Израел. Той може да бъде събеседник от палестинска страна. Какво прави ЕС за освобождението му?

Краткият отговор е, че ЕС не прави почти нищо, въпреки че конфликтът между Израел и палестинците ще засегне директно страните и обществата в ЕС. Дългият отговор на този въпрос е едно многословно “бла-бла”, което ще се изгуби в превода.