Цацаров даде абсурдно обяснение защо не разследва хора със сметки в чужбина

Бившият главен прокурор Сотир Цацаров даде абсурдни обяснения защо не е разследвал данните за хора от властта с недекларирани сметки в чужбина. Той не отрича, че е получил информация, но не е предприел нищо след това. 

„Справките за имотите и сметките в чужбина на хората от властта не съдържат доказателства, те съдържат само оперативни данни, чийто източник дори не е посочен“, заяви бившият главен прокурор и настоящ шеф на КПКОНПИ Сотир Цацаров в интервю за „24 часа“, взето от главния редактор на вестника Борислав Зюмбюлев. „С оперативна информация доказване по НПК не се прави. Именно събирането на доказателства в потвърждение или оборване на оперативната информация е причината, поради която според мен част от проверките продължават още. Всичко друго е пълна спекула и демагогия. А от това до компроматите крачката е само една“, казва в него още Цацаров.

Повод за неговите думи е опит да се отговори на атаката на президента Румен Радев и на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, че прокуратурата още от времето на Цацаров не казва какво е направила с информацията от проверката на хората от властта, за които е било установено, че имат сметки и имоти в чужбина, които не са декларирали по надлежния ред в България.

С интервю за „ЕвроДикоф“ Рашков обяви, че „по времето, когато прокуратурата е била ръководена от Сотир Цацаров, е разполагала с данни за 77-78 души с постове във властта, които са имали недекларирани сметки в чужди банки или имоти в чужбина, но е премълчала за половината от тях“. По думите му става дума за магистрати – съдии, прокурори и следователи, за народни представители, както и хора с постове в местната власт. „Данните сочат, че тези лица са имали сметки в чуждестранни банкови институции и имущества, закупени извън България. По нашия закон е трябвало да декларират тези имущества, но не са направили това. Оттогава, 2019 г., когато е постъпила такава информация от различни източници в прокуратурата при главния прокурор, е възложена проверка, която е приключила, но за половината от тези лица, които споменах – т.е. 37-38 лица. Между тях има и починали“, разказа служебният вътрешен министър. И добави: „Резултатите от проверката са изпратени на ВКП и се намират там. От тогава до ден днешен ние не знаем какво е предприела прокуратурата и възниква въпросът защо не се информира обществеността за вече проверените лица. Прокуратурата държи тази информация в тайна. Защо?“. 

Според Рашков някои от проверените лица и в момента са магистрати, а едно от тях дори в момента е член на Висшия съдебен съвет. Сред тях били и високопоставен прокурор и неговата съпруга. „Бих посъветвал тези магистрати, колеги, бивши депутати и лица от местната власт да декларират тези имоти и да си платят съответните глоби. Тогава биха били свободни от прокуратурата, която в момента спрямо тях може да предприема каквито действия прецени. Те са много лесно уязвими и върху тях много лесно може да се влияе“, натърти Бойко Рашков и добавя: „Прокуратурата бездейства по въпроса с проверката на имущественото състояние на 38 политици и магистрати, които имат имоти в чужбина, но не са декларирани тук. Имам доказателства за това. Прокуратурата е бавила изясняването на този въпрос, за да не си създава неприятности със силните на деня“.

В опит да опровергае казаното от служебния вътрешен министър Цацаров обяснява, че списъкът никога не е бил от 77-80 човека. „Има две справки, които съдържат информация за общо 38 лица, заемащи висши публични длъжности. Ако има друг списък, той не е бил изпращан до мен докато съм бил главен прокурор. И освен това нито списъците, нито проверките по тях са възлагани на МВР. Следователно вместо загадъчното “знам, ама няма да кажа” е по-добре на моменти да се замълчи. Който твърди, че аз или колегите ми сме прикрили имена с определена цел, просто лъже“, твърди бившият главен прокурор.

Цацаров обявява и че „една немалка част от информацията, получена по линия на международния обмен в тази насока, е с изричното условие, че не може да се ползва за нуждите на съдебни производства“. „Проблемът не е просто да обявим списъка, а да се съберат доказателства, годни за съд, че информацията в него е вярна. Повтарям отново – тези две справки съдържат само оперативна информация“, казва още шефът на КПКОНПИ.

Той така и не отговаря какво е направено по списъка на 38-те души от прокуратурата от август 2019 г., когато държавното обвинение е получило въпросните справки. До момента не е обявено нито едно име, не известно да има наказан дори по административен ред, а още по-малко да има образувано някакво досъдебно производство.