Кой ще управлява България?

0

Кой ще управлява след 11 юли? Проблемът на ГЕРБ е един и се нарича Борисов. А ИТН ще са победители, какъвто и да е крайният резултат. Защото при кажи-речи всички сценарии именно към тях ще гледат за съставяне на кабинет.

Коментар от Даниел Смилов, Дойче Веле

Завършва една нестандартна предизборна кампания, която протече доста тихо в телевизиите и много интензивно в социалните медии. Може би това е вдигната завеса към бъдещето – с машинното обработване на огромни масиви от данни и все по-популярните социални мрежи политическите кампании ще се изместват от традиционните медии и ще се индивидуализират. Партиите ще имат профили на избирателите и ще достигат до тях чрез персонализирани послания, скроени по вкусовете на хората.

Съотношението на силите днес

Но да не скачаме напред във времето, защото България е с един крак и в миналото: много хора не са дигитално грамотни и все още формират мнението си от телевизора. А тази разкрачена ситуация прави прогнозите доста трудни. „Алфа Рисърч“ нарисува днес следната картина на съотношението на силите в края на кампанията: 21-22% за ИТН и ГЕРБ с малка преднина за ИТН, 16,4% за БСП, 12% за ДБ, 11,1% за ДПС и 5,4% за ИСМВ. Според това проучване разнообразните “патриоти” остават под чертата, макар и да са близо до нея. Съвсем сходни резултати бяха оповестени тези дни и от друга водеща агенция – „Маркет линкс“. Вероятно и останалите авторитетни агенции ще са близо до тези числа, затова може да ги разглеждаме като солидна изходна база за анализ на вота в неделя.

С една уговорка обаче: онлайн панелни изследвания на маркетингови агенции извадиха доста различни резултати, в които ножицата между ИТН и ГЕРБ се разтваря до около 5%, а ДБ изпреварва не само ДПС, но и БСП. Разбира се, онлайн панелите имат уклон към “градските” и по-младите партии, което може да обяснява разликите. Но не е изключено традиционните агенции да подценяват влиянието на партии като ИТН и ДБ, които разчитат много на мобилизация през социалните мрежи. Социологическите агенции системно подценяваха тези партии на миналите избори и не е изключено и сега да го направят.

При едно такова предизборно съотношение на силите какви са шансовете на отделните играчи и как биха дефинирали те успеха или съответно провала си?

„Има такъв народ“

ИТН на Слави Трифонов влиза като фаворит за първото място, което дава и първа възможност за съставяне на правителство. Кампанията на хората на Слави този път достигна и до традиционните медии (радио и телевизия), но отново беше предимно в мрежите. Миналия път това им донесе успех и вероятно и сега ще е така.

Дали ИТН ще са малко пред или след ГЕРБ – това всъщност е по-скоро със символно значение и няма чак такава практическа стойност при едно пропорционално политическо представителство. Дори ИТН да “дръпне” с 5% пред ГЕРБ, няма да сме в ситуацията от 2009 или от 2001, когато нацията, образно казано, се хвърли в краката на новите си “спасители” – Борисов и Сакскобургготски преди него. Това все пак е знак за някаква политическа зрялост – да, днес българите искат смяна на ГЕРБ, но не искат нови ГЕРБ или НДСВ на тяхно място. А Слави Трифонов със сигурност си дава сметка, че влизайки в ролята на нов “спасител”, ще стане уязвим за същите слабости като Борисов – концентрация на власт, безконтролност, самовлюбеност, усещане, че си над закона и т.н. Това са същностните проблеми на България, а корупцията е просто тяхно следствие. Какъвто и да е крайният резултат в неделя, ИТН все ще бъдат “победители” на тези избори, защото при кажи-речи всички сценарии именно към тях ще гледат за съставяне на правителство. Но от резултата на Слави ще зависи програмата и съставът на новото правителство. При по-голяма разлика с ГЕРБ и „Демократична България“ ИТН ще се изкушат да диктуват условия на потенциалните си партньори. А това може да им изиграе лоша шега.

ГЕРБ

С вяла и оправдателна кампания ГЕРБ изглежда изпълниха целта си, която бе да ограничат ерозията на подкрепа. Вярно, че от около 26% те се смъкват на 22%, но с оглед на обстоятелствата това изглежда по-скоро като успех. С тези двайсетина процента те печелят време, в което да решат вътрешните си проблеми. А проблемът всъщност е един и за беда се нарича Бойко Борисов. Спечелването на време е необходимо за Борисов, за да се оттегли с някакво достойнство. Сигурно му минава през главата и идеята да възкръсне като феникс, като се договори с новите управници или даже с американците. Колкото и да са въображаеми тези мечти, ГЕРБ ще получи известно време да им се отдаде. Ако се реализира по-лошият сценарий и ГЕРБ се смъкне под 20%, което би било сериозна разлика от ИТН, времето за мечти ще се свие драматично.

БСП

В „Алфа Рисърч“ са благосклонни и към БСП, като в края на кампанията отчитат известно повишаване на мобилизацията на левицата. Интересното е, че БСП са били надценявани от агенциите в много от изборите през последните години. Сега обаче голямата лоша новина за БСП е, че ИТН навлиза мощно в средните и малките градове. Другата лоша новина е активизацията на партии като “Възраждане”, които издърпват част от русофилската, антиевропейска периферия на левицата. А Корнелия Нинова инвестира толкова много в опити да я привлече, че отблъсна центристките си, по-градски избиратели. Това са процеси, които не вещаят толкова добър резултат за БСП, колкото дават прогнозите. Като цяло кампанията на БСП мина някак незабелязано, но може би това е за добро – шиенето на крачна шевна машина на никого не е донесло много гласове напоследък.

„Демократична България“

ДБ е другата (освен ИТН) партия в сериозен възход, чийто резултат може да реши изборите и да направи възможно мнозинство на промяната. С много интензивна кампания, при това не само в социалните мрежи, ДБ очевидно разшири подкрепата си. Въпросът е дали това разширение ще ѝ стигне, за да се доближи и дори да изпревари БСП. На базата на случилото се на 4 април подобен сценарий е напълно възможен. ДБ ще има много сериозен резултат в София и вероятно ще се запази като първа сила в столицата с по-голяма преднина: от тази гледна точка подкрепата на Борис Бонев и други лидери на общественото мнение сред по-младите със сигурност ще е от полза. Пробив в големите областни центрове също изглежда постижим, както и прилично представяне в по-малките градски центрове. Един силен вот за ДБ би бил и допълнителна гаранция, че сценарий с нов ГЕРБ няма да се повтори. Но българите обичат “спасителите” и понякога наказват партии, които ги третират като възрастни. За което вина биха имали и самите ДБ, разбира се. Защото често смятат, че ясното за тях е ясно и за всички останали.

ДПС

ДПС е политико-математическа константа в България, но при тях може да има малка ерозия поради потенциалното ограничаване на контролирания вот. Вместо предизборна кампания, те всъщност изнесоха адвокатска пледоария в защита на Делян Пеевски. Но избирателите им едва ли са забелязали този факт, защото така или иначе кампанията не беше предназначена за тях.

„Изправи се! Мутри вън!“

ИСМВ предотвратиха разцеплението си и това беше най-добрият им предизборен ход. Той изглежда ще се окаже достатъчен, за да им осигури място в новия парламент. Иначе Татяна Дончева беше във форма и успя да обърне внимание на Борисов, че се оплаква твърде много: в крайна сметка лозунгът на ГЕРБ не е “рев в хаоса”.

„Патриотите“

“Патриотите” може и да поднесат изненади – повече от “Възраждане”, отколкото от обезглавените “български” патриоти. Деленето на руски и български – макар спорно и условно – все пак внася някаква яснота в сектора. А и ако “българските” патриоти влязат в новото НС, те ще станат добра илюстрация на хубавата ни народна приказка “Имаше ли юнак Гюро глава или нямаше”.

Кампанията премина и под знака на санкциите “Магнитски”. Колкото и да се твърди, че те нямали значение, това не е така. След тях едно управление на ГЕРБ с помагачи и патерици от ДПС и “патриотите” стана дори теоретично невъзможно. А това е коренна, съществена промяна.

Вратата към една друга България

Другата лоша новина за ГЕРБ бе служебното правителство, което се оказа изключително популярно. Борисов го обвинява, че разкривайки сериозните му далавери, то се меси в изборите. Но ако не ги разкриваше, пак щеше да се меси, само че на страната на ГЕРБ. Това е и големият дефицит на Борисов: той смята, че държавата и прокуратурата трябва да работят само в негова полза. А всъщност институциите трябва да работят в полза на всички. Вратата към едно такова управление се пооткрехва, но българите трябва да я отворят по-широко.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече