„Борисов даде на Кремъл това, което Меркел не успя“

0

Енергийната криза в ЕС има пряка връзка със засилването на напрежението в региона на Черно море, казва в интервю за EURACTIV дипломатът Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, енергиен експерт и политически анализатор. По думите му Борисов е дал на Кремъл онова, което Меркел не е успяла – функциониращия газопровод „Турски поток“ през територията на България. Василев казва, че Русия цели да постави Черно море под тотален контрол и от тук идва недоволството от присъствието на кораби на НАТО. Дипломатът напомня за публикациите, които сочат, че трансчерномоската газова инфраструктура на Русия се използва за мониторинг и контрол на движението на кораби и подводни апарати.

Г-н Василев, използва ли Русия проекта „Северен поток 2“ в своя полза, докато ЕС е разтърсен от енергийна криза?

Русия използва „Северен поток 2“ като политическо оръжие още от момента на зачеването му като идея, далеч преди неговата сертификация и пускане в експлоатация. Решението на германския регулатор, с висока доза вероятност означава, че тази зима няма да има доставки на руски газ през „Северен поток 2“. При сегашните равнища на съхранение на газ от „Газпром“ в Европа, това означава, че след февруари и дори преди това, при ниски температури може да се стигне до ограничаване на потреблението на газ, най-вече на индустриални потребители. Проблемът е, че дори Русия вече да иска не може да поправи нещата, защото балансирането на пиковото потребление в Европа, зависи от съхранения вече газ там, а не от равнището на текущите доставки, които покриват базово потребление.

Защо Германия изгради тази тръба, а ЕС се съгласи с проекта?

Много са причините защо Берлин реши да участва в плана на Москва да притисне Украйна чрез заобикаляне. Сред тях има и бизнес причини, все пак Германия става брокер на руския газ, от което печели над 2 милиарда евро годишно. Има и исторически причини – прословутото чувство за вина, което Кремъл винаги експлоатира в остри ситуации. В допълнение са класическите постулати в германската външна политика – Източната политика и нуждата да имат пряк и привилегирован достъп до руските суровини и енергия. Климатичните политики и Energiewende – самовъзложената мисия да поведе Европа и света към поредната революция, без атомна енергия, но с възобновяеми енергийни източници, с акцент върху природния газ, но без да пресметне и управлява рисковете. В оригиналния замисъл, форсираното налагане на ВЕИ трябваше да направи Европа по-независима от Русия. Виждате каква е ситуацията – ВЕИ по никакъв начин не са аргумент в енергийната война с Русия. Накрая се стигна до логическия абсурд в избора – привържениците на климатичните политики в администрацията на президента Байдън, пък и в Германия, Великобритания и Франция, настояват за сътрудничество с Русия, защото е важно тя да поеме своята част от отговорности. А Москва дрънка оръжия и плаши с недостиг на газ. Ако не дай си Боже се случи нещо в Украйна, не мислете, че Германия ще се притече на помощ. Това разцепва ЕС и НАТО. Въпросът кой печели има еднозначен отговор.

Какъв знак изпраща ЕС към Украйна в тази ситуация?

Намеренията решително преобладават над делата. ЕС на равнище Европейска комисия може да приложи европейските регулации и да не позволи на „Северен поток – 2“ да бъде пуснат в експлоатация на пълна мощност от „Газпром“. Но рано или късно ще се намерят вратички. Загубата на транзитни приходи от Украйна не може да бъде възстановена от ЕС, но има практични неща, които могат да бъдат направени и то най-вече в сферата на премахване на наследените привилегии на „Газпром“ на европейския пазар и търсенето на реципрочност. Не мисля, че в текущата ситуация помощта за зеления преход е най-релевантната форма на подкрепа. Парите за зеления преход няма как да стоплят украинските домове. Русия не позволява на Украйна да транзитира нефт, газ, дори въглища от Средна Азия, води тотална война, докато „Газпром“ има пълна свобода за пренос на енергийните си ресурси през Украйна и през всяка страна на ЕС.

ЕС може и трябва да принуди „Газпром“ да доставя газ на границата на Русия и Украйна, който след това европейските компании да съхраняват в газохранилищата в Украйна, като ги превърне в част от стратегическите газови резерви на ЕС. Вместо „Газпром“ да доставя руски газ до европейски граници и да търгува с газ в ЕС, като го съхранява в европейски газохранилища, които сега са именно предмет на манипулации, европейските компании могат да поискат реципрочно право да получават газ на руска граница, като го поемат сами и управляват риска от доставки, съхранение и транзит. Голямо значение за Украйна ще има и освобождаването на капацитети от „Газпром“, които блокират равноправния достъп на конкуренти до Украйна, както от север – през Полша, така и от юг – през България. Говоря по-конкретно за капацитетите на ТрансБалканския газопровод през България, които в момента са блокирани от „Турски поток“ и могат да се използват за доставки на природен газ от Южния газов коридор.

Вие виждате ли опит на ЕС да контролира настоящата енергийната криза и опит тя да се избегне в бъдеще?

За съжаление, не достатъчно. Спасението на давещите се е оставено на самите давещи се. ЕК обеща да одобрява държавна помощ и насърчи страните да използват наличните средства за компенсации и енергийни помощо, включително натрупаните от плащания за емисионни квоти. Проблемът е, че когато няма газ, каквито и пари да имате, решение няма. И това е пряко следствие, както от манипулациите на „Газпром“ с газосъхранението, така и от системното обезсърчаване на инвестиции в проучване и добив на нефт и газ, след 2014 година.

Остана единствено управлението на търсенето като способ, но това означава ограничаване на индустриалното потребление, тоест загуба на БВП, на доходи, и в много отношение мерки по оцеляване в условията на недостиг на енергия. Не случайно страните с най-ниски резерви на газ – Германия и Австрия провеждат „учения“ по оцеляване в условията на прекъсвания при подаване на енергия. Политическите ръководства на двете страни – канцлерите Меркел и Курц заложиха на „Газпром“ и сгрешиха.

Списъкът „какво да се прави“ е дълъг, но ще посоча само това, че трябва да помисли за интеграция на американския и европейския газ пазар, защото с 15 процента собствен добив в ЕС, европейските газови хъбове ще регистрират като пневмония всяка настинка на глобалните газови пазари. Те просто нямат местна котва при висока турбулентност на глобалните газови пазари. Ако не се включат стратегически съображения във Вашингтон, американският втечнен газ ще отива към Азия и Китай, а ЕС ще продължава да зависи от Кремъл. Разбира се, нужна е ревизия на форсираните варианти за енергиен преход и безвъглеродна икономика, защото по този път няма да оцелеят мнозина. Има достатъчно разумни компромисни варианти, без да е нужно чрез регулации и закони да се налагат едни технологии за сметка на други.

„Турски поток“ през България е сходен геополитически проблем със „Северен поток 2“, но сякаш политическото му значение се подценява? Защо?

Причините са много. Въпреки, че санкции срещу „Турски поток 2“ бяха заложени в CAATSA and PEESA, американската администрация на практика игнорира санкциите срещу „Турски поток“, веднъж поради това, че „Турски поток“ вече беше изграден през Черно море, втори път заради и без това претоварения дневен ред в отношенията на САЩ с Турция, и трети път, защото се разигра сложна партия с участието на политици от Саудитска Арабия и Русия, които осигуриха заслон на „Турски поток 2“, докато той се строеше. Тук сработи и традиционно ниския приоритет и внимание, които се отделя във Вашингтон на България, а тя изигра ключово значение – осигури близки до монопол пазарни позиции на Газпром при преноса през „Балкански поток“. Борисов успя да получи подкрепа за подобна позиция – снишаване, докато премине бурята – от Меркел и частично от Макрон. Вероятно силно обезпокоен, че Путин даде да се разбере, че си иска „изчезналите“ пари по „Южен поток“.

Колкото да е странно, сега „Турски поток 2“ функционира на пълна мощност, а „Северен поток 2“ не. Борисов достави на Кремъл това, което Меркел не успя.

Ако политическото значението на Украйна като ключова транзитна страна бъде подкопано допълнително , това може ли да направи Русия по-агресивна в Донбас и териториите около Крим?

Със сигурност. Нали зависимостта от украинския транзит беше ключовия сдържащ фактор за Путин. Постоянната заплаха от инвазия в Украйна се активира всеки път, когато Путин иска да изтръгне концесии от Запада. Не съм сигурен дали ще се реши на нападение срещу Украйна, защото рисковете са прекалено големи лично за него. Той има два хода – или инвазия в Източна Украйна, която е рисково начинание с последваща анексия към Русия на контролираните от нея райони, или анексия/интеграция на Беларус. Едва ли Германия ще се притече на помощ на Украйна ако бъде нападната. Не вярвам да го направи и за която и да е друга страна в Източна Европа.

Как енергийната криза кореспондира със засилването на напрежението в района на Черно море?

Пряко, защото главното направление за удар на Русия е да се свърже по суша с Крим, интегрира Донбас и Луганск, тъй наречения проект “Новорусия”. А за това Черно море трябва да бъде под тотален контрол, от тук е недоволството от присъствието на кораби на НАТО. Има немалко публикации и за това, че трансчерномоската газова инфраструктура на Русия се използва за мониторинг и контрол на движението на кораби и подводни апарати.

В играта на ръба (brinkmanship), Путин има предимството на своят автократичен режим, но и неговите негативи, защото така и не може да произведе модел на икономическо развитие, който да конкурира ЕС и САЩ, като осигури благоденствието и сигурността на руските граждани. Жизнените стандарти падат и нови „товари“ 200 или 300 убити и ранени няма как да се скрият, ако се нападне Украйна. Вече стана ясно, че с или без Германия, НАТО ще се намеси, ако Украйна бъде нападната.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече