28 въпроса са пратени предварително до българските власти преди изслушването в мониторинговата група на комисията ЛИБЕ на премиера Кирил Петков, министрите на правосъдието и културата Надежда Йорданова и Атанас Атанасов, както и на главния прокурор. Това съобщи EURACTIV, като се позовава на информация от свои източници от София и Брюксел.
Изслушването е насрочено за четвъртък, 27 януари, и всички те ще са на място в Брюксел.
Евродепутатите явно са чели всички оплаквания на главния прокурор Иван Гешев. Те искат от премиера писмени гаранции, че съдебната реформа в България продължава и няма да бъде ограничена само до персонални промени. Те искат той да им разтълкува изказването си, че ролята на новата управляваща коалиция е да „сложи хора“ в прокуратурата и антикорупционната комисия КПКОНПИ. От Петков се очаква да обясни и какви ще са последиците от закриването на спецсъдилищата и дали зад това не стоят опити да бъдат оправдани олигарсите, които в момента са подсъдими в спецструктурите.
Към Петков има и въпрос, свързан с решението на Конституционния съд, че назначаването му за служебен министър на икономиката е противоконституционно, тъй като по това време той е имал двойно гражданство – канадско и българско.
Премиерът ще трябва да обясни в ЕП и какво ще прави България във връзка със санкциите, наложени от САЩ на Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков.
Правосъдната министърка ще бъде питана за намеренията на властите за реформа в прокуратурата и за това какво е имала предвид с изказването си, че „спрямо Гешев е в ход целият възможен арсенал за реакция, с който разполагат изпълнителната власт и Народното събрание“.
Какво отчита Гешев в аванс
Гешев е подготвил на евродепутатите над 40 страници с предварителна информация по дела от обществен интерес, съобщава още EURACTIV. Сред тях например е отчетено разследването срещу Боян Расате, който бе обвинен за атаката срещу ЛГБТИ център в София.
Отчита и напредък по делото за кюлчетата и пачките в чекмеджето на Бойко Борисов. Новото по този случай е, че след като БНБ е проверила серийните номера на банкнотите, е пратена молба за правна помощ до Германия, Австрия, Испания и Франция, за да се установи дали техните централни банки са поръчвали отпечатването на банкнотите. Предстои и разпити на свидетели по случая, отбелязва Гешев. Прокуратурата първоначално спря разследването с мотива, че не е открила кой е снимал в спалнята на Борисов и дали кюлчетата и пачките са истински, но преди Коледа се активизира отново, след като и МВР започна паралелна проверка по случая. От министерството на икономиката и от митниците се чака информация за сделки със златни кюлчета на конкретен производител.
Гешев ще разказва и за проверките, които прокуратурата прави по случаите със заплахи срещу журналиста Атанас Чобанов, депутата от ПП Христо Петров – Ицо Хазарта, общинския съветник Борис Бонев и вътрешния министър Бойко Рашков. Главният прокурор дори се оплаква, че по случаите на Рашков и Петров в държавното обвинение не е получена никаква информация от МВР и службите, както изисква законът.
Не пропуска да разкаже и че шефът на ДАНС Калин Стоянов е получил обвинение, че е оказвал натиск върху прокурори по делото за пране на пари от строежа на АМ „Хемус“.
Голяма част от отговорите на Гешев преповтарят писмото, което той и заместниците му пратиха преди Нова година до редица европейски институции. С него те се оплакват от натиск върху прокуратурата и опити за политически вмешателство.
Войната, която прокуратурата води с МВР личи и от това, че държавното обвинение е пратило цял списък с разследвания, свързани основно с дела за купуване на гласове, по които, според прокуратурата, вътрешното министерство е допуснало грешки.
