Още сме на дъното: Българите с най-ниска минимална заплата и покупателна способност в ЕС

0

Българите работят за най-ниската минимална работна заплата в Европейския съюз и имат най-ниска покупателна способност. По данни на Евростат през януари минималната работна заплата в страната е 332 евро, като Румъния е далеч пред нея с 500 евро.

Проучването показва, че към януари 2022 г. в 13 страни, предимно в Източна и Южна Европа, минимална заплата и под 1000 евро месечно. Това са България (332 евро), Латвия (500 евро), Румъния (515 евро), Унгария (542 евро), Хърватия (624 евро), Словакия (646 евро), Чехия (652 евро), Естония (654 евро), Полша (655 евро), Литва (730 евро), Гърция (774 евро), Малта (792 евро) и Португалия (823 евро).

За сравнение минималната заплата в Словения е 1074 евро, в Испания – 1126 евро, Франция – 1603 евро, в Германия – 1621 евро), в Белгия 1658 евро.

Най-добро е заплащането в Нидерландия (1725), Ирландия (1775 евро) и Люксембург (2257 евро).

В Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция няма минимална заплата.

Конфедерацията на независимите синдикати в България публикува на 30 януари отворено писмо до вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, в което казва, че подкрепя всички цели на изпълнителната власт за ръст на минималната заплата. Стига обаче нейният размер да позволява издръжката на един работещ и семейството му.

В документа се припомня, че едва 30% от наетите по трудово и служебно правоотношение получават заплата, която да е равна или по-висока от размера на „Заплатата за издръжка“. Това налага провеждането на спешна догонваща политика по доходите. Част от тази политика е и минималната заплата.

Министър Василев подкрепи увеличаването на минималната заплата по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 27 януари.

КНСБ настоява за достигане на равнища на БВП и доходите в размер на 60% от средноевропейските нива (паритет на покупателна способност), както и за ръст на доходите на работещите в бюджетната сфера с минимум 10%, а на „работещите на терен“ с минимум 15%.

През 2021 г. едва 3,1 млрд. лв. са постъпили в хазната от данък върху печалбата и цели 23 млрд. лв. от облагане на трудови възнаграждения, ДДС и акцизи. Синдикатите упрекват национално представителни работодателски организации, че въпреки тези данни, те продължават да спекулират и твърдят, че „българският работник не заслужава дори най-ниската в Европейския съюз минимална работна заплата“.

В това отношение като добри примери от последните месеци, можем да посочим Словакия, където минималната заплата за 2021 г. бе фиксирана на 57% от средната за страната, а в Испания се заложи средносрочна цел от 60% минимална заплата спрямо средната заплата.

За сравнение, в България това съотношение е около 42-44% в продължение на 10 години, а в страни като Северна Македония и Сърбия, които не са членки на Европейския съюз, минималната работна заплата е по-висока спрямо България с около 20%.

Автор: Антония Коцева, Юрактив.бг

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече