Ако мирното споразумение между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах бъде подписано в Брюксел, а не в Москва, това ще бъде поредното руско геополитическо поражение, пише сръбският политически анализатор Никола Микович. Работата му се фокусира най-вече върху външната политика на Русия, Беларус и Украйна, със специално внимание върху енергетиката и „политиката на тръбопроводите“.
През последните 30 години Русия беше една от най-големите чуждестранни сили, действащи в бурния регион на Южен Кавказ. Но инвазията в Украйна означава, че сега заклетите врагове в района – Армения и Азербайджан, ще се опитат да се дистанцират от Москва.
Други глобални и регионални участници, а именно Европейският съюз и Турция, се стремят да заменят Русия като основен арбитър в десетилетния спор между двете страни. Преди това Турция подкрепи Азербайджан срещу Армения, която Русия приема за свой съюзник. Сега, когато Кремъл е зает с войната си в Украйна, Турция се стреми да промени динамиката и да нормализира връзките с Армения, въпреки горчивата история между Анкара и Ереван. Междувременно Европейският съюз се опитва да увеличи влиянието си в Южен Кавказ.
На 6 април председателят на Европейския съвет Шарл Мишел инициира среща между президента на Азербайджан Илхам Алиев и премиера на Армения Никол Пашинян. Двамата лидери се срещнаха в Брюксел и обсъдиха изпълнението на споразумението за прекратяване на огъня, подписано в Москва през 2020 г. Споразумението на практика сложи край на 44-дневната война, която двете страни водеха за анклава Нагорни Карабах, въпреки че спорадичните сблъсъци продължават и до днес.
В резултат на срещата Армения и Азербайджан се договориха да създадат двустранна комисия за делимитиране на границата между двете държави, която „да осигури сигурност в района“. С други думи, Пашинян де факто прие плана на Баку от пет точки за нормализиране на отношенията с богатата на енергийни ресурси съседка. Документът на Азербайджан призовава всяка страна да признае териториалната цялост на другата, да се въздържа от заплахи, да делимитира границата и да отвори транспортни връзки.
Доста под въпрос обаче е дали двете страни скоро ще постигнат трайно мирно споразумение. Арменските опозиционни партии категорично се противопоставят на всяко споразумение, което определя Арцах (арменското име за Нагорни Карабах) като част от Азербайджан. По-важното е, че въпреки че позицията на Русия на глобалната арена не е толкова силна, колкото беше преди Москва да започне войната си в Украйна, Кремъл все още има значителни лостове за влияние върху Ереван.
В резултат на споразумението за прекратяване на огъня с посредничеството на Москва от 2020 г., около 2000 руски войници са разположени в Нагорни Карабах, за да защитят етническите арменци, които все още живеят в региона. Ето защо не е изненадващо, че арменският външен министър Арарат Мирзоян пътува до Москва на 8 април, за да се срещне с руския си колега Сергей Лавров. Очаква се през следващите дни Пашинян да се срещне с президента Владимир Путин, тъй като Кремъл несъмнено ще се опита да запази ролята си на посредник в Южен Кавказ.
Алиев, от друга страна, побърза да се обади по телефона на своя съюзник – турския президент Реджеп Тайип Ердоган. След втората война за Нагорни Карабах Турция успя да увеличи присъствието си в Южен Кавказ. В същото време Москва и Анкара създадоха съвместен руско-турски център за наблюдение на прекратяването на огъня между Армения и Азербайджан.
Въпреки това, предвид новата геополитическа реалност, Русия трудно ще запази статуквото в региона. Въпреки че Армения е съюзник на Кремъл както в Организацията на Договора за колективна сигурност, така и в Евразийския съюз, арменският представител не участва в гласуването на ООН за отстраняване на Русия от Съвета по правата на човека. Армения също така работи активно за нормализиране на отношенията с Турция, въпреки че повече от две трети от арменското население категорично се противопоставя на установяването на дипломатически отношения с Анкара.
Арменският политически анализатор Арег Кочинян обаче предупреди, че „държавността на Армения ще бъде застрашена в средносрочен план, ако страната не нормализира отношенията с Анкара и Баку“. Всъщност при сегашните обстоятелства Армения не може да разчита на сериозната подкрепа на Русия, поради което се очаква страната без излаз на море и с около три милиона души население да направи болезнени едностранни отстъпки на Азербайджан – явният победител в 44-дневната война.
Сега Баку се стреми да използва основния фокус на Русия върху военната си операция в Украйна, за да постигне успех в Нагорни Карабах. На 25 март, след сблъсъци между азербайджански и арменски сили в планинския район, Азербайджан установи контрол над село Фарух, което беше под защитата на руските мироопазващи сили от ноември 2020 г. Съобщава се, че в Брюксел Пашинян и Алиев са обсъдили действията на Азербайджан, въпреки че разговорите „не доведоха до съвместна оценка на ситуацията“.
От гледна точка на Ереван, окончателният статут на Нагорни Карабах трябва да бъде предмет на преговори, докато за Баку този въпрос е решен през 2020 г., когато Азербайджан възстанови суверенитета си над значителна част от региона, както и околните райони. Като се има предвид, че Азербайджан е твърдо подкрепян от Турция, докато съюзникът на Ереван Русия не може да помогне на себе си, да не говорим за Армения, бъдещото мирно споразумение между двете страни едва ли ще включва съдбата на Нагорни Карабах.
Едно е сигурно – ако мирното споразумение между Армения и Азербайджан бъде подписано в Брюксел, а не в Москва, това ще бъде поредното руско геополитическо поражение.
Автор: Nikola Mikovic | Syndication Bureau | превод Антония Коцева, Юрактив.бг
