Поредна схема: Сандов и Белев пръснали над 300 хил. без обществена поръчка, ЕС глобява България заради онези 2,4 млн.
Ощетяващите хазната схеми на бившия министър на околната среда и водите Борислав Сандов и неговия заместник Тома Белев, ръководещ Националния съвет по биологично разнообразие, вече са на мушката на прокуратурата заради чутовна далавера с европейски средства, която може да доведе до санкции срещу България, съобщава Narod.bg в своето поредно разследване за безобразията на „зелените терористи“.
Източник на медията от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) осветли документи, от които става ясна една от врътките на тандема Сандов-Белев – пръскане на 4,2 милиона лева европейски пари за двойно преброяване и установяване на местообитанията на мъхове, риби, пеперуди, птици и бозайници по Споразумение Д-33-19 от 8 юли 2022 между МОСВ и Националния природонаучен музей (НПМ).
В периода юни-август 2022, малко преди встъпването на служебния премиер Гълъб Донев, министърът на околната среда и водите Борислав Сандов сключва няколко споразумения с научни институти и звена на БАН за възлагане на научни консултации по реда на министерско постановление №3 от 10 януари 2020 за създаване и функциониране на механизъм за възлагане и изпълнение на научни консултации от Българската академия на науките.
Върхът на наглостта е Споразумение Д-33-19 от 8 юли 2022 между МОСВ и НПМ, с което на музея са възложени консултации и подпомагане на събирането, анализа и интерпретацията на данни за типове природни местообитания и видове за целите на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР) и политиката по опазване на биологичното разнообразие на стойност.
Съгласно чл. 2 от Министерско постановление № 3 от 10 януари 2020 г., БАН предоставя научни консултации по национално възложени дейности от органите на изпълнителната власт относно „специфичен политически въпрос или сектор, където е необходимо, целесъобразно или се налага допълваща научна експертиза или научна оценка. Научната консултация може да бъде предоставена като становище, експертиза. препоръка и оценка. Възниква въпросът обаче как е извършена преценката, че предметът на това споразумение е научна консултация?!
Голяма част от дейностите по споразумението касаят попълване на данни в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), която организира и ръководи от министъра на околната среда и водите на основание чл. 7 от Закона за опазване на околната среда.
Тоест, не се касае за специфичен въпрос за допълваща научна експертиза, а се касае за цялостна дейност, чието осъществяване е изцяло отговорност на министъра на околната среда и водите.
Видно от описаните в приложение към споразумението дейности, те обхващат широк кръг от аналитични и теренни задачи, изброени в 11 пункта, сред които: теренни наблюдения на целевите видове, анализ и оценка на състоянието на целевите видове; съпътстващи дейности по набиране на данни; участие на активна и „иновативна гражданска наука”; консултации и събиране на нови данни за разпространение на животински видове с актуални планове за действие; събиране и анализ на различни видове данни; разработване на подход за анализ и валидация на данни от източници, различни от НСМСБР и др.
За изпълнение всички тези разнородни задачи е предвидено закупуване на оборудване, консумативи и разходи за възнаграждения на експерти.
Следва да се отбележи фактът, само оборудването, предвидено за закупуване, е на обща стойност 309 295,00 лева, като включва, освен екипировка за терен, също и офис оборудване, като компютри, таблети, мултимедия, принтер, хартия, тонер, папки, моливи и бележници участници в срещи, джобове, архивни кутии, автомобил и дори лодка. За работа, която не влиза в спектъра дейности на НПМ…
В чл. З, ал. З от Министерско постановление № 3 от 10 януари 2020 г. е записано: Българската академия на науките има право да ОТКАЖЕ изпълнението на научната консултация, в случай че не разполага е необходимата научна експертиза за дадената консултация или съответната дейност не е присъща за БАН и нейните структурни звена.“
От казаното дотук става ясно, че показват, че Националният природонаучен музей трябва да наеме експерти и да купи оборудване, за да изпълни споразумение за научна консултация, което безобразие трябва да бъде проверено от компетентните органи, като например прокуратурата.
И още нещо много важно: според чл. 7, ал. 2 от Министерско постановление №3 от 10 януари 2020 г. разходи за оборудване са допустими ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ поради спецификата и обема на научната консултация или при форсмажорни обстоятелства.
Подобно изключение в дадения случай не е аргументирано от нищо: обхватът и дейностите по никакъв начин не може да се дефинира като „специфична научна консултация“, тъй като касае задължения на МОСВ и неговите структури. Няма никакви данни и за наложени форсмажорни обстоятелства.
От медията отбелязват, че за откровено престъпление можем да се смята и факта, че се разходва значителен финансов ресурс, който попада в праговете по Закона за обществените поръчки и би следвало това да е начинът за набавяне на очевадно ненужното оборудване за 310 000 лева. Обществена поръчка, обаче, не е проведена…
Прави впечатление още, че съществена част от отпуснатите средства са предвидени за хонорари на експерти, сред които обаче се предвиждат не само експерти в областта на биоразнообразието, но и правист, одитор, комуникатор на научни данни, връзки с обществеността; куриер; ИТ специалисти; персонал за организация, ръководство (координация) и контрол върху изпълнението на дейностите; финансов мениджър.
Посочените разходни пера будят недоумение и редица въпроси, като например: защо на БАН се отпускат средства за управление и подпомагане на дейности, които би следвало да бъдат управлявани и изпълнявани от министъра на околната среда и водите и от подчинените му структури?!
Отпуснатите средства далеч надхвърлят пределите на конкретна консултация по специфичен въпрос и създават впечатление за използване на Постановлението за заобикаляне на редица приложими нормативни актове, включително Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС).
Ако в действителност МОСВ не разполага с необходимия собствен ресурс, за да набира данните в НСМБР, законовият подход изисква министър Сандов да възложи дейностите на външен изпълнител чрез обществена поръчка, след проведено пазарно проучване и при осигуряване на прозрачност и конкурентни условия. Няма нормативна пречка БАН да се яви като кандидат по подобна поръчка и да участва при равни условия с други лица — организации на учени и експерти.
В случая напълно неясно остава как е определена стойността на „консултацията“ и съответства ли тя реално на пазарните цени?! Според източника на медията отговорът на този въпрос сочи на извода, че в случая Постановлението е използвано като претекст за напълно ненужно субсидиране на НПМ с допълнителни средства за техника, консумативи и за хонорари на експерти.
Самите условия, при които е сключено споразумение, правят изпълнението му нереалистично. На първо място срокът на изпълнение е по-малко от 5 месеца, в които са заложени 8406 човекодни. По какъв начин обаче и от колко експерти ще се изпълни тази работа, не е конкретизирано.
Говори се за „допълнително възнаграждение за извънреден труд“. Как обаче трудът на служителите „а НПМ по основните им договори ще се съвмести с работата за МОСВ и има ли реалистичен график, по който тези 8406 човекодни да се отработят, отново е напълно неясно.
Не е нужно да си криминалист, за да се досетиш, че тази схема буди основателни съмнения, че отработените човекодни са били формално отчетени без да е възможно да се проследи дали има някаква свършена работа…
Последният изключително важен щрих при описването на далаверата на Борислав Сандов и Тома Белев е обезпокоителният факт, че Изпълнителната агенция по околната среда, пряко подчинена на МОСВ, респективно на министър Сандов, е била бенефициент по европейски проект, който има пряко отношение към набирането на теренни данни през 2022 г., когато е планирано изпълнението на дейностите по Споразумението.
Така на практика за възложените на НПМ дейности са получени европейски средства, а после част от тези дейности се финансират повторно с пари от бюджета, което е в тотален разрез с принципите на управление на фондовете от ЕС. Така далаверата на тандема Сандов-Белев може да доведе до наказателна процедура със сериозни последици за България.