Бившият депутат Емил Димитров – Емо Фаса, известен като владетел на частния град Етрополе, където в момента „организира“ изборите на 29 октомври, е влязъл в голямата игра покрай силовата групировка СИК. Това прочете Narod.bg в полицейска сводка, в която са описани връзките на Емо Фаса с емблематични имена от ъндърграунда, сред които е и най-близкият приятел и съдружник на Фаса – Славян Тодоров Теофилов.
Славян и жена му Дарина Сулева – Теофилова притежават няколко хотела, сред които Гранд хотел „Слънчев бряг“ в едноименния курорт – любимото място за почивка на боса на ВИС Жоро Илиев.
През 90-те години в началото на т.нар. демокрация Славян Теофилов е съратник на друг бос от трибуквената силова структура – Поли Пантев, известен като финансовия мозък на ВИС.
Според данни на МВР в онези години Славян Теофилов обаче се появява и в контрабанден канал на СИК за внос на черна техника от арабските страни, а също и в канал за внос на фалшиви бандероли за алкохол от Украйна.
След приватизацията става хотелиер в Слънчака, от което се възползва аверът му Емил Димитров – когато Емо Фаса се кандидатира за депутат през 2009 г., при това за водач на листата за Софийска област, води тумби мургави избиратели на безплатно ваканцуване в хотелите на Славян Теофилов, които после от благодарност „хвърлят бюлетина“ за Емо Фаса.
Бизнес гърбът на Емо Фаса е съдружник с друг сенчест бизнесмен с минало във ВИС – Валери Кръстев, управлявал навремето активите на мутренската групировка в Слънчев бряг.
Славян Теофилов е съдружник и с жената на олигарха Николай Банев – Евгения, в „Иракли“ АД.
Ето какво пише в полицейска сводка за мутренските кръгове, в които движи Емил Димитров – Емо Фаса и неговият близък авер Славян Теофилов, публикуваме без редакторска намеса:
„За пръв път Славян Теофилов се появява в гр. Бургас през 1995 г. от името и по нареждане на Поли Пантев. Дейността му е свързана с организирането на контрабанден канал, осигурен от СИК, за внос на черна техника от арабските страни, основно Ливан. Контейнерите се обявяваха пред митница Бургас като обзавеждане на заведения, новогодишна украса и т. н.
Често в контейнерите с черна техника от Ливан имаше и фалшиви ирански долари, които се изнасяха за Сърбия и Македония, а от там – за Европа.
Когато нямаше контейнери, Славян Теофилов участваше в контрабандния внос на фалшиви бандероли за алкохол от Украйна – през пристанище Варна.
В тази си дейност беше подпомаган от Петьо Малкия и Зарко от Пловдив, които съвместно с Веско Байчев от Поморие държаха под аренда ресторанта и кафенето на хотел „Диамант” в Слънчев бряг. Бяха си осигурили чадър от МВР, като за тях работеше Оник Калустян – по това време началник на служба „Сигурност” в Стара Загора. Същият често пребиваваше при тях в Слънчев бряг.
В този период като представител на Поли Пантев Славян Теофилов участва в кражбата на кораб с ориз от Китай – 12 000 тона, като парите от продажбата му се разделят между Поли Пантев и Младен Михалев-Маджо. В схемата участва и бившият директор на пристанището – Алексиев.
В края на 1996 г. Славян Теофилов, с протекциите на Поли Пантев, беше назначен за представител на „Ротманс” в офиса в гр. Бургас (другият прякор на Емо Фаса в бандитските кръгове е Емо Ротманса, бел. ред.). Това служеше като прикритие на контрабандния внос на цигари, организиран от СИК.
Отговаряше за натоварването и транспортирането на контейнери с цигари, обявявани като транзитно преминаващи през страната за Сърбия, Черна гора и Македония. Голяма част от цигарите се разтоварваха в Панаирното градче в Пловдив, като камионите отново се запечатваха и излизаха от страната за закриване на вноса. Цигарите се продаваха в страната или „на тапа” (т.е., прикрити с други стоки – бел. ред.) заминаваха за Западна Европа.
Когато Службата за сигурност разкри канала и залови няколко контейнера с цигари, Славян Теофилов беше командирован във Варна, където отговаряше за контрабандната дейност на СИК по всички направления – основно за вноса на спирт, деклариран като винен дестилат, износа на алкохол (коняк за Русия и Украйна) и цигари.
В много от случаите се използваше и пристанището в гр. Бяла, Варненско. От фиктивния износ се оформяше документацията, с която се теглеше ДДС в различни градове на страната.
В периода 1998-1999 г. Славян Теофилов се свързва с Емил Димитров – Фаса, също човек на СИК. Двамата започват участие в приватизацията на обекти в Северозападна България (Врачанско), закупувайки мандри, дървообработващи предприятия, земя. За кратък период от време Славян Теофилов е изпратен в Македония. Там СИК създадоха фабрика за производство на цигари, които през Сърбия и Черна гора заминаваха за Западна Европа.
Със започването на голямата приватизация в туризма Славян Теофилов се появи отново в Слънчев бряг, като Поли Пантев му нареди да купува хотели. От този период е фирмата „Елеонор турс” ООД, в която той е съдружник с Емил Димитров – Емо Фаса.
С парите на Поли Пантев Славян Теофилов приватизира редица обекти в Слънчев бряг: „Марица”, „Палас”, „Метеор”, „Грамада”, закупи терен до хотел „Странджа” и почивната станция „Динамик” в гр. Несебър. Вложени са много средства за модернизация, а хотел „Метеор” бе преустроен в Гранд хотел „Слънчев бряг”.
От този момент Славян остава трайно на територията на Слънчев бряг – Несебър, създавайки многобройни връзки с други приватизатори от неговия тип…
Емил Димитров – Фаса пък се насочва към приватизация на горски масиви/ловни стопанства, като взима под наем ловното стопанство в Етрополе. Основната му задача е да направи контакти с възлови личности в управлението на страната, използвайки ловните страсти на някои от тях.
ОЧАКВАЙТЕ II част от разследването на Narod.bg за мутренското битие на Емо Фаса.
