Руснаците масово се тревожат, че ако някой много вземе да клати лодката, ще стане още по-лошо

0

Мнозинството руснаци по традиция са аполитични и се боят от промени. Те предпочитат да вярват в стабилността на Путиновия режим и се опасяват, че „ако някой много вземе да клати лодката, всичко ще стане още по-лошо“.

„Трябва да свикваме с това, че задачите се увеличават като снежна топка, но ние сме Русия, ние сме зимна страна и обичаме снега. Вижте колко сняг е наваляло“, каза държавният глава.

На Конгреса на управляващата партия „Единна Русия“ през декември президентът Владимир Путин отправи към бъдещето поглед, изпълнен с надежда. Най-голямото предстоящо политическо събитие ще бъдат президентските избори през март – нищо, че изходът им отсега сякаш се знае. Путин се кандидатира за пети път, като отново няма никаква конкуренция, от която може да се опасява.

Без конкуренция

Дали след две години война и след големите руски загуби в Украйна хората масово продължават да харесват Путин, това всъщност няма никакво значение, казва с разговор с ДВ московският политолог Александър Кюнев. „Ако в селото има един-единствен магазин, едва ли ще ви хрумне да му мерите рейтинга“, казва той. „Да, хората са недоволни от много неща, но политическата сцена е разчистена. Страната е огромна и никой не би имал ресурсите да се бори за президентския пост.“ Никой, освен Путин.

Ето защо най-голямото предизвикателство за силния човек в Кремъл ще бъде да си осигури висока изборна активност, тъй че да придаде на преизбирането си поне някакъв оттенък на легитимност. Кремъл държи не толкова Путин непременно да бъде популярен, колкото хората да гласуват, смята социологът Денис Волков от центъра „Левада“.

„Задачата на Путин се състои главно в това да не ги дразни прекалено много“, добавя Александър Кюнев. Той припомня, че мнозинството руснаци по традиция са аполитични и се боят от промени. Освен това обществото е уморено от тъй наречената „специална военна операция“, както в Русия официално наричат войната срещу Украйна. „Хората искат всичко това да свърши колкото е възможно по-бързо.“

По-оптимистични нагласи в Русия

При това в Русия днес цари доста по-оптимистично настроение, отколкото в началото на войната, смята Денис Волков. В сравнение с миналата година двойно е намалял процентът на хората, които смятат, че положението ще се влошава. Тази тенденция ще се запази, мисли социологът. И изброява няколко причини. Например, че правителството е сторило доста неща, за да смекчи ефекта от западните санкции и да стабилизира руската банкова система.

Руската икономика досега не е рухнала, няма да рухне и през 2024, убедена е московската икономистка Наталия Зубаревич. „Руската икономика е издръжлива. Европейските санкции няма да окажат някакво ново влияние върху икономиката. Всъщност те и сега нямат никакво влияние, защото санкционираните стоки си намират други пътища Износът вече е насочен предимно към Китай, Индия и Средния изток“, казва тя.

Зубаревич очаква и през следващата година „малко или повече прилични приходи“ от износа на петрол. През 2024 година Русия дори ще бъде в състояние да повиши подкрепата си за „специалната военна операция“ в Украйна, предполага професорката по икономика в Московския университет.

Война ли? Каква война? 

Социологът Волков смята, че позитивните политически нагласи отчасти се дължат и на засега неуспешната контраофанзива на украинците. Това спестява на руснаците страховете от военно поражение и от неговите последствия. Западните оръжейни доставки за Украйна също само в началото са стреснали хората в Русия, а междувременно нараства броят на онези руснаци, които смятат, че Москва успешно води тази война.

„Войната се банализира, тя отиде на заден план, хората отдавна свикнаха с нея, макар че повечето от тях изобщо не са замесени в нея“, смята Волков. „Да, там някъде се води война, но това е далече.“

Според политолога Александър Кюнев в самото начало на войната, през февруари и март 2022 поне на теория е имало някакъв шанс за смяна на властта, „ако всички онези, които обикновено организират протести, масово бяха излезли на улиците, вместо масово да напуснат Русия“. Политологът има предвид всички онези руснаци и рускини, които заминаха за чужбина в знак на протест срещу политиката на Путин или пък поради страх от мобилизация.

Гигантска потисническа машина 

Страстно отхвърля това мнение живеещата в чужбина руска историчка Ирина Шчербакова. Тя е съоснователка на реномираната правозащитна организация „Мемориал“, която през 2021 година беше забранена в Русия, а година по-късно получи Нобеловата награда за мир. В разговор с ДВ Шчербакова обръща внимание, че в Русия цари атмосфера на страх: „В ход е една гигантска потисническа машина. Дългата ръка на диктатурата бърка все по-надълбоко в живота на хората и вече се опитва да очерни всички онези, които не са съгласни или не са се пригодили, да ги оклевети и изолира.“ Тя има предвид и все по-строгите закони, които обявиха и хората от ЛГБТИ-общността за „екстремисти“. За 2024 година Шчербакова не вижда никаква положителна перспектива.

Колкото до отношението към войната, която Русия води срещу Украйна, много хора в страната просто си заравят главата в пясъка. „Опитват се да се дистанцират в максимална степен, например като не изговарят на глас за определени неща. Хората в Русия вече не вярват в институционалната демокрация“, смята Шчербакова. „Вместо това вярват в стабилността на Путиновия режим и се опасяват, че ако някой много вземе да клати лодката, всичко ще стане само по-лошо.“

Поводи за оптимизъм?

Въпреки всичко това историчката се опитва да гледа „с оптимизъм“ в бъдещето. Човек не бива да се отдава на усещането, „че войната ще трае още дълго, а Путин ще живее вечно“, казва тя. И припомня падането на Берлинската стена, което доказва, че един подобен режим може за броени часове да имплодира, стига времето да е назряло и обстоятелствата да са благоприятни.

Автор: Юрий Решето, Дойче Веле

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече