Защо руската икономика не се срина? Ето причините

0

Всички очакваха срив на руската икономика в резултат от тежките санкции. Но колапсът така и не настъпи. Защо? Тук обясняваме причините.

Две години след началото на пълномащабната агресия на Русия срещу Украйна икономистите са единодушни в едно: руската икономика не колабира. А именно такива бяха очакванията, когато след 24 февруари 2022 година Европейският съюз, САЩ и други държави наложиха безпрецедентни санкции срещу Москва. Днес в дебатите доминира по-трезвият тон: само малцина се съмняват в устойчивостта на руската икономика, разнобой има обаче по въпроса доколко солидни са основите, върху които се крепят добрите показатели на страната в момента.

Ниска безработица, ръст на БВП, рекордни разходи за отбрана

Наскоро Международният валутен фонд прогнозира, че БВП на Русия ще нарасне с 2,6% през тази година, което е значително увеличение спрямо октомврийската прогноза. Към това се добавя ръстът от над 3 на сто през 2023 година. Междувременно приходите от петрол също отново растат, а безработицата е на исторически ниско ниво.

Въпреки това съмненията остават. Кремъл увеличи разходите си за отбрана драстично – около 40% от целия бюджет през 2024 година ще отидат в тази посока. Русия се превърна във военна икономика – и то силно прегряла военна икономика, предупреждават експерти. Има сериозен недостиг на работна ръка и трайно висока инфлация. Санкциите също нанасят щети, а западните лидери продължават да търсят нови начини за намаляване на икономическата сила на Москва.

Три причини за устойчивостта на руската икономика

Има три основни причини, поради които руската икономика успя да оцелее, казва Елина Рибакова от Института за международна икономика „Питърсън“. На първо място финансовата система беше добре подготвена за вълната от банкови и финансови санкции, тъй като от инвазията в Крим през 2014 година тя де факто работи в кризисен модус. Втората важна причина е, че Русия успя да спечели много пари от износ на петрол и газ през 2022 година, тъй като западните сили твърде бавно ограничиха вноса си от Москва, дори и когато цените силно се повишиха след инвазията. И третата причина – недостатъчно ефективният контрол върху износа не съумя да попречи на Русия да използва трети страни, чрез които да внася стоките, от които се нуждае за своя военнопромишлен комплекс.

Бенямин Хилгенщок от Киевското училище по икономика посочва, че макар руската икономика да се справя по-добре от очакваното, санкциите все пак имат сериозен ефект. Той дава пример с приходите от руския износ на нефт и газ, които са намалели през 2023 г. в сравнение с 2022 г., както и с факта, че поради високата инфлация Руската централна банка е трябвало да повиши лихвените проценти до 16%.

Резултатите на Русия се дължат основно на начина, по който Москва заобикаля санкциите. Забележително е как тя успя да заобиколи забраната за внос на западни стоки и как продължи да продава своя петрол по света въпреки тавана на цените, който западните съюзници наложиха през декември 2022 година. За целта беше ограничен транспортът на суровината, ако тя се продава за повече от 60 долара за барел. Въпреки това вече почти година Русия успява да продава на цени, които се доближават до пазарните. В случая от помощ за Москва е най-вече т.нар. „сенчест флот“, който ѝ позволява да снабдява пазари като Китай, Индия и Пакистан, без да се съобразява с тавана на цената. Междувременно САЩ все по-често санкционират отделни кораби и компании, които нарушават въпросния таван. Според икономиста Хилгенщок това е решаващо за ограничаване на руските приходи от нефт.

Що се отнася до ограничаването на достъпа на Русия до западни компоненти чрез внос през трети страни, Хилгенщок казва, че тук ключова е ролята на банките. През декември американският президент Джо Байдън подписа указ, който разрешава налагането на санкции срещу чужди банки, позволяващи трансакции, които финансират руския военнопромишлен комплекс.

Рисковете за военната икономика на Путин

Друг ключов фактор за икономическите резултати на Русия са разходите за отбрана, които са нараснали тройно от 2021 насам. Според Елина Рибакова от института „Питърсън“ военната икономика води до увеличаване на БВП заради високите публични разходи, които подхранват производството на големи количества ракети, артилерия и дронове.

„Това отчита голяма активност, но в средносрочен план това не е продуктивна активност“, обяснява експертката и добавя: „Това не е добре за икономиката – като цяло става дума за разточителство“.

Крис Уийфър, инвестиционен консултант, който работи в Русия повече от 25 години, казва пред ДВ, че ще има негативни дългосрочни последици, ако допълнителните разходи са предимно за потребителски стоки, а не за по-дълбоки инвестиции в индустрията на страната. „Резервите ще са изчерпани и когато конфликтът приключи, икономиката ще се окаже много по-увредена. Доста сериозни ще са главоболията какво да се прави оттам нататък“, казва експертът.

Уийфър добавя и друг важен фактор – промените на пазара на труда. Заради мобилизацията, но и поради факта, че около 1 милион висококвалифицирани кадри са напуснали Русия от 2022 насам, в момента се усеща сериозен дефицит на работна ръка в редица сфери. Безработица почти няма, а заплатите са се увеличили значително през 2023. „Това нарастване на доходите е основен двигател за покачването на потребителската инфлация“, казва Уийфър пред ДВ. „Колкото по-дълго не са в състояние да се справят с това, толкова по-скъп и вреден за икономиката ще бъде този проблем с намаляването на работната сила.“

Състоянието на руската икономика е определящо за съдбата на Украйна

И все пак: руската икономика неведнъж е опровергавала мрачните прогнози. Огромните ресурси на страната се подценяват при налагането на санкции, казва Уийфър и припомня, че Русия продължава да продава нефт и газ, а САЩ продължават да купуват уран от Русия. Експертът смята, че Европейският съюз твърде много разчита на т.нар. „политическа икономика“. „Те ще кажат, че, да, през 2022 и 2023 г. икономиката не се е сринала, но сега ще се срине заради военнопромишлените разходи. Само че това е пожелателно мислене“, казва Уийфър.

Елина Рибакова от института „Питърсън“ подчертава на свой ред, че състоянието, в което се намира руската икономика, е определящо за съдбата на Украйна. Макар санкциите да не са в състояние да спрат директно руската агресия, от решаващо значение е Западът да продължи да ограничава възможностите на Кремъл да води война. „С едната ръка оказваме финансова подкрепа на Украйна, а с другата – на Русия. Все още купуваме енергия от тях, не прилагаме изцяло ембаргото и ограничението на цените на петрола. Не прилагаме изцяло и контрол върху износа. А това е огромен проблем“, казва експертката.

Автор: Артър Съливан, Дойче Веле

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече